Определение: Рискови новородени са тези деца, чиито живот и здраве са застрашени от различни патологични фактори, действащи преди, по време на раждането и в неонаталния период. Адаптацията им към екстраутеринните (извънутробни) условия на живот е затруднена. За да преживеят те се нуждаят от интензивно лечение и специализирани медицински грижи. В повечето случаи по-специалното поведение спрямо тях продължава седмици и месеци в амбулаторни условия, след изписването от родилното заведение.

Делът на децата с висок риск варира около 10-15% от всички новородени.

 

 

 

 

Главни фактори, предразполагащи повишен риск за новороденото дете са:

  • Нисък социално-икономически статус на майката.
  • Живот в среда с вредни външни въздействия.
  • Хронични заболявания на майката преди бременността.
  • Заболявания и усложнения на бременността.
  • Усложнения на раждането.

Класификация на рисковите новородени деца:

1. Деца с медицински риск:

  • Гестационна възраст по-малка от 37 г.с. или по-голяма от 42 г.с., тегло при раждането под 2500 г и над 4000 г.
  • Неадекватно за гестационната възраст тегло – хипотрофично или хипертрофично новородено дете.
  • Деца с тежка Речник асфиксия при раждането.
  • Деца с тежки родово-травматични увреждания.
  • Новородени с ранна /в първите часове след раждането/ и протрахирана /удължена/ Речник жълтеница.
  • Новородени с вродени малформации или наследствени заболявания.
  • Деца с вродени /по време на бременността/ или постнатално /след раждането/ придобити инфекции.
  • Деца с трайни неврологични увреждания.
  • Деца от многоплодна бременност /близнаци, тризнаци/.
  • Новородени подложени на интензивно лечение след раждането – изкуствена белодробна вентилация, интензивна кислородотерапия, продължително Речник парентерално хранене /венозни Речник инфузии на основните хранителни вещества/, вливане на биопродукти /кръв, плазма, тромбоцитна маса и др./.

2. Деца със социален риск:

Нежелано дете, дете на самотна майка, на родители наркомани и други вредни навици, неграмотност, бедност, възраст на майката под 16 и над 35 години.

 

Недоносени новородени

Новородените недоносени деца са едни от „специалните” пациенти на неонатолога. За тях са характерни незрялостта на всички органи и системи, което обуславя най-важните им клинични проблеми в ранния Речник неонатален период:

  1. Неадекватна адаптация на дихателната система:
  • дефицит на сърфактант /хиалинно –мембранна болест/,
  • ритъмни нарушения на дишането /дихателни паузи-апнеи/,
  • чести усложнения при провежданата апаратна вентилация / Речник пневмоторакс, Речник пневмония, бронхо-пулмонална Речник дисплазия/ и др.
  1. Несъвършен контрол на телесната температураРечник хипотермия, хипертермия /необходимост от продължително отглеждане в инкубатор/.
  2. Неадекватна кардио-циркулаторна адаптация:
  • артериална Речник хипотония,
  • ПАК /персистиращ артериален канал – често при недоносени, налагащо специфично медикаментозно и хирургично лечение/,
  • нарушения в сърдечния ритъм и други.
  1. Висока честота на церебралните увреждания:
  1. Нарушения в метаболитната хомеостаза:
  1. Недостатъчна имунологична компетентност /незряла имунна система/ - висока честота на ранни генерализирани бактериални инфекции.

Най-проблемни са децата родени преди 33-34 г.с. с тегло под 1500г.

В болнични условия се решават следните задачи:

а/ Постоянно мониториране /наблюдение/ на основните жизнени функцииРечник дишане, сърдечна дейност, кръвно налягане, Речник диуреза /количество Речник урина/, насищането на кръвта с кислород, въглероден двуокис, pH на кръвта и корекция на възникналите нарушения.

б/ Корекция на незрелостта на дихателната система – приложение на сърфактант, изкуствена белодробна вентилация и кислородотерапия, лечение на апнеите.

в/ Осигуряване на калорийните нужди чрез тотално или допълващо парентерално хранене в първите дни, съчетано в следващите дни с хранене чрез сонда с кърма или специални храни за недоносени.

г/ Продължително подпомагане на несъвършената терморегулация чрез отглеждане в инкубатор.

д/ Корекция на електролитни и метаболитни нарушения.

В амбулаторни условия след изписването на тези деца могат да са налице следните усложнения:

  • Ретинопатияна недоносеното.
  • Бронхопулмонална дисплазия.
  • Интравентрикуларен кръвоизлив.
  • Речник Анемия на недоносеното.
  • Изоставане във физическото и психомоторно развитие.

Недоносените родени след 34 г.с. са сравнително зрели и изискват по-кратка и в по-малък обем поддържаща терапия. Тези деца няколко дни след раждането се адаптират към кърмене или хранене с биберон и отглеждане на легло. За тях не са характерни описаните по-горе трайни усложнения на недоносеността. Физическото и психомоторно развитие се изравнява с това на доносените деца най-късно до 1 годишна възраст.

 

Новородени с интраутеринна Речник хипотрофия /малки за гестационната възраст деца/

Нарушеният Речник интраутеринен растеж може да се дължи на хронично заболяване на майката, плода или плацентарна недостатъчност.

Фактори повлияващи феталния растеж през първата половина на бременността, водят до т. нар. „симетрична фетална ретардация” /засегнати са теглото, ръста и обиколката на главата/. Такива фактори са – трансплацентарни инфекции /токсоплазмоза, цитомегаловирус и др./, хромозомни аномалии, хронични заболявания, интоксикации у майката.

Фактори, влияещи през последния триместър от бременността водят до развитието на „асиметрична фетална ретардация” /засегнато е само теглото, а ръстът и обиколката на главата съответстват на гестационната възраст/.

Клинични проблеми при новородени с интраутеринна хипотрофия са:

  • Перинатална асфиксия, Речник мекониум аспирационен синдром, синдром на хипервискозитет.
  • Неврологична симптоматика, свързана с Речник интраутеринни или перинатални увреждания на ЦНС.
  • Метаболитни отклонения – хипогликемии, хипокалциемии и др.
  • Специфични синдроми, свързани с трансплацентартарни инфекции и хромозомни аномалии.

 

Преносени новородени деца /гестационна възраст над 42г.с./

Това са новородени от бременност с продължителност повече от 42г.с. Честота: около 17% от всички живородени. Настъпват изменения на плацентата, които водят до нарушаване на основните и функции /респираторни и нутритивни/. Намалява количеството на околоплодната течност и тя често е мекониално оцветена.

Клинични белези на преносеност са:

а/кожата- суха, залющена, зеленикаво оцветена /мекониум в околоплодната течност/, пергаментоподобна, липсващ верникс, редуцирана подкожна мастна тъкан.

б/ длани и ходила – набръчкани и мацерирани.

в/ ноктите преминават върха на пръстите.

г/ пъпната връв е изтънена и оцветена зеленикаво.

Основни клинични проблеми в неонаталния период:

 

  1. Перинатална асфиксия.
  2. Мекониум аспирационен синдром.
  3. Речник Полицитемия
  4. Хипоглекимия и други.

Смъртността в тази група новородени е 3 пъти по-висока в сравнение с родените на термин деца.

 

Новородени от многоплодна бременност

Естествената честота на двуплодната бременност е 1:90 нормални бременности, а на триплодната 1:800. Изкуственото Речник оплождане води до увеличение честотата на многоплодната бременност.

Рискови фактори в тази група са:

  • Висока честота на патологичната бременност / Речник прееклампсия, патологично предлежание/ и преждевременните раждания.
  • Синдром на фето- фетална трансфузия /преминаване на кръв от единия към другия близнак/.

Това може да настъпи:

а/ остро– установява се разлика в стойностите на хемоглобина и хематокрита, надвишаващи съответно 50г/л и 10%.

б/ хронично– тогава близнаците се различават и по телесна маса /над 20%/.

Донорът /който отдава кръв/ е с ниско тегло, анемия, хиповолемия, хипогликемия.

Реципиентът/който получава повече кръв/ е с полицитемия, хиперволемия, понякога сърдечна и дихателна недостатъчност.

  • Перинатална асфиксия особено за втория близнак.
  • Речник Пренатални /вътреутробни/ исхемични и хеморагични мозъчни увреждания /перивентрикулна левкомалация, интравентрикуларен кръвоизлив/.
  • Интраутеринна хипотрофия.

 

Новородени на майка с диабет

Това са сравнително малка, но рискова група деца. Особено проблемни са родените деца от майки с неконтролиран, инсулинозависим диабет.

Тези новородени имат характерен външен вид:

а/ макрозомия - високо тегло при раждането /над 4000г/.

б/ кушигоиден фациес, кръгло лице.

в/ изразено окосмяване.

г/ обилно подкожна мастна тъкан по цялото тяло.

д/ кожата е лъскава, еритемна /интезивно червена/.

е/ висцеромегалия /уголемени вътрешни органи/ - кардиомегалия, хепатомегалия, спленомегалия.

Основни клинични проблеми:

  • Усложнения във връзка с раждането – травматизъм, пареза на раменния сплит, асфиксиа при раждането.
  • Речник Респираторен дистрес синдром – ХМБ. Нарушена е синтезата на сърфактант.
  • Вродени аномалии – недоразвита дистална част на гастроинтестиналния тракт, отделителната система, аномалии на краката, сърдечни аномалии и др.
  • Хипербилирубинемия /изразена жълтеница/.
  • Метаболитни отклонения – хипогликемия, хипокалциемия.
  • Синдром на хипервискозитет /високи хемоглобин и хематокрит/.

Функционалната незрялост при тези деца персистира няколко месеца. Те са склонни към затлъстяване и с повишен риск от развитие на диабет, особено при изкуствено хранене.

 

Новородени с перинатална асфиксия.

Дефиниране на понятието асфиксия: състояние, свързано с нарушена обмяна на газовете преди и по време на раждането, водещо до невъзможност за поява и установяване на ефективно спонтанно дишане и циркулация /сърдечна дейност/ непосредствено след раждането.

При 15-40% от починалите в неонаталния период основна причина за смърт е асфиксията. Голям процент от преживелите перинатална асфиксия остават с трайни увреждания: ДЦП, епилепсия, умствено изоставане.

Успешният изход за роденото в асфиксия дете зависи в голяма степен от:

  • добрата колаборация между акушер-гинеколози, акушерки, неонатолози и сестри,
  • от своевременното изясняване на основните рискови фактори, застрашаващи плода,
  • от осигуряването на адекватна по обем и качество първична Речник реанимация и последваща интензивна терапия.

На тази група рискови новородени деца ще се спрем в отделно изложение.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Тук ще направим преглед на една статия от American Journal of Public Health със заглавие „Вътрематочните инфекции и защо програмите за профилактика на преждевременните раждания не успяват“. Автори са д-р Робърт Голденбърг и д-р Уилям Андрюз от Университета на Алабама.

Статията описва резултатите от изследвания за ролята на вътрематочните инфекции при твърде ранните преждевременни раждания и предлага интересна хипотеза защо тези инфекции (често оставащи незабелязани) често са причина за раждане между 20 и 30 г.с. Ако вие сте родили по-рано поради Речник прееклампсия, HELLP синдром или усложнения поради многоплодна бременност, тази информация може би няма да ви е интересна. Но ако бебето ви се е появило по-рано заради преждевременно спукване на околоплодния мехур или родилните контракции са започнали без видима причина, то статията би била интересна за вас.

Авторите отбелязват, че рискът преждевременното раждане да се повтори е много по-висок за жените, които са родили между 20 и 30 г.с., отколкото за жените, които са родили по-близо до термин (макар и отново по-рано). Т.е. изглежда, че причините за ражданията преди 30 г.с. са различни от тези след 30 г.с. и при това тези причини често се повтарят при следваща бременност. Също така, бебетата, родени преди 30 г.с. много по-често страдат от остри инфекции непосредствено след раждането, отколкото недоносените, родени след 30 г.с.

Обикновено това се обяснява с незрелостта на имунната система, но авторите предлагат друго възможно обяснение: тези бебета биха могли да са инфектирани още в утробата. Авторите посочват, че при 80% от жените, които раждат преди 30 седмица, се наблюдава бактериална инфекция в амниотичната течност и/или околоплодния мехур. Най-често срещаните микроорганизми са Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominus, Bacteroides и Gardnerella vaginalis. Когато такива микроорганизми се изолират в амниотичната течност на бременната жена преди 20 г.с., бременността обикновено не трае повече от 4 до 8 седмици след това. Според авторите: „Наблюденията, че инфекциите са толкова свързани с по-ранните преждевременни раждания и фактът, че преждевременните раждания често се повтарят, вероятно биха могли да се обяснят с наличието на бактерии в матката преди забременяването.“ Тези леки хронични инфекции на маточната лигавица обикновено не се проявяват със симптоми – освен някоя редки прояви на вагиноза.

Статията продължава: „Представете си какво се случва, ако в матката има такава бактериална инфекция преди бременността. Явно тя не е пречка за самото зачеване. Няма и достатъчно доказателства, че води до спонтанен аборт в ранните седмици. При жените с хронично Речник възпаление на маточната лигавица не се проявяват никакви симптоми до момента, в който околоплодният мехур не се прилепи плътно към лигавицата, което се случва около 20 г.с. Тъй като мехурът става достатъчно голям и „запечатва“ матката в този период, това предразполага към изостряне на хроничната инфекция. Освен ако организмът не се справи с нея, то това може да доведе до контракции и преждевременно раждане.

Много стратегии за предотвратяване на преждевременното раждане се фокусират или върху симптомите (като ползването на токолитици) или върху различни поведенчески особености или хранителни навици, статистически свързани с ранното раждане. Не е изненада, че тези стратегии не работят.“ В сравнение, скорошни изследвания върху прилагането на антибиотици при жени в риск от преждевременно раждане, са показали определено добри резултати.

И така, как може тази информация да ви е от полза? Първо, можете да обсъдите тази статия с вашия гинеколог, ако планирате забременяване. Добре би било да направите пълни изследвания за вагинални и вътрематочни инфекции. При нужда, лечението трябва да включва и партньора ви. След забременяване, също е добре да следите за инфекции. Също, опитайте се да се отървете от всякакви други хронични инфекции – като възпаление на венците ( Речник гингивит) или синузит, които също се свързват с преждевременно раждане. И ще завърша с един коментар по статията, публикуван в друго медицинско списание: „Това изследване може да доведе до огромно подобрение на пренаталната грижа.“

Източник: http://www.prematurity.org/

Превод: jp

K2_PUBLISHED_IN Още статии


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446