Интервю с Д-р Йоана Софрониева, специализант в Германия

Здравейте, Д-р Софрониева! Представете се с няколко думи.

Здравейте,
Казвам се Йоана Софрониева. Родена съм в град Разград. Там завърших Езиковата гимназия с немски и английски Речник език. (Избрах немския език без изобщо и да съм помисляла или мечтала един ден да емигрирам.) След това следвах медицина в Медицински университет - София.
Медицината избрах, не защото исках да стана лекар, а защото исках да стана акушер -гинеколог. Да! Това беше детската ми мечта. Разбира се това мое влечение е било тогава повлияно от моята любима баба. Тя също е акушер - гинеколог. А преди това е била и главна акушерка. В момента е на 76 години и продължава да работи.

Често бях в болницата на дежурствата й (сигурно съм била на 5). Интересно ми беше да гледам ултразвук при бременни. Гинекологичният стол беше любимата катерушка. А за награда ми се позволяваше да „разгледам" новородените. Спомням си, че трябваше да се надигам на пръсти за да видя кой плаче в малкото легълце.
Била съм само на 5, но знаех какво означава неонатолог и недоносено.
Пиша всичко това за да не си помислите, че съм избрала специалността си от финансови подбуди или за да бъда един ден „велика". И няма друга професия, която бих си представила, че мога да работя.


От кога работите в Германия?

В Германия работя от 2017 година. След дипломирането ми трябваше време за да реша какво следва оттук нататък, да добия смелост.


Kои са основните разлики, които откривате, в сравнение с практиките в България?

Не съм работила в България като лекар. Наблюденията ми се основават на това, което съм видяла през студентските си години и на разказаното от познати и приятели, които специализират и работят там. Видях много добри лекари акушеро - гинеколози, неонатолози и педиатри. Хора, разбиращи от работата си и отдадени на нея. Но огромната разлика между България и Германия според мен е в това, как се подготвя бременната за посрещането на недоносеното в семейството. Как се работи за връзката майка – новородено и за връзката на новороденото с останалите членове на семейството.


Как протича проследяването на бременността, когато имате индикации, че може да настъпи преждевременно раждане? Възможна ли е превенция? Как се подготвя семейството?

Бременността в Германия се проследява от гинеколог, който работи извън болница – в практика. Бременната постъпва при нас за уточняване, когато нейният лекар сметне, че нещо не е наред (инсуфициенция на шийката на матката, високо кръвно налягане, гестационен диабет с например макрозомия и полихидрамнион, интраутеринна ретардацияна на плода, патологичен доплер и още много други диагнози). Пренатална диагностика се осъществява от специалисти в тази област, част от които работят в болници, а други имат практики. Много често, разбира се, първият ни контакт с пациентката е когато тя идва с линейка, защото кърви или защото има редовни контракции в 29 г.с.

В клиниката, в която аз работя, сме изключително предпазливи, което означава, че често оставяме бременната при нас за наблюдение без в дадения момент да е необходима терапия. Ако през следващите дни всичко е наред и нямаме индикация за по-нататъшно стационарно наблюдение, следва изписване.
Разбира се има и случаи, в които се налага терапия и по-интензивно наблюдение в рамките на седмици, месеци, а понякога и до края на бременността.

На въпроса дали е възможна превенция не мога да дам еднозначен отговор. Да - работим с най-новите стандарти, но въпреки това винаги се подхожда индивидуално. Индикация за родоразрешение се взема много по-лесно в 32 г.с., отколкото в 26 г.с. Всеки ден е ценен. Това повтаряме непрекъснато на бъдещите майки. За съжаление има ситуации, в които 550-грамовият Речник фетус има по-добри шансове, ако за него се грижат неонатолозите. Ако ли не, в рамките на минути или часове, би настъпила интраутеринна смърт.
На всяка наша пациентка с рискова бременност се предлага разговор с неонатолозите. Част от тях желаят и да посетят неонатологичното отделение. Обръща се специално внимание на това какво да очакват бъдещите майка и татко, ако например детето им проплаче в 30 г.с. вместо на термин. Разяснява се какво е некротизиращ Речник ентероколит, Речник респираторен дистрес синдром. Насърчава се кърменето (особено при недоносените!). Някои от жените се посещават ежедневно от психолог, който продължава да ги подкрепя и след раждането. Освен това, тук в Германия, всяка бременна си има акушерка. Не става дума за акушерката, която присъства по време на раждането, а за тази която е до бременната по време на бременността и след това. На въпросите относно кърмене, къпане, спане, лохии, епизиотомия, наблюдение на операционния разрез след секцио, тренинг на тазовата мускулатура след раждане и т.н. не отговаря свекървата, а въпросната акушерка. Тя посещава лично семейството.

Друго нещо, което се сещам е, че до болницата ни има общежитие, в което се предлагат стаи на семействата, чиито новородени се налага да останат по-дълго време в болницата. Става дума за буквално 2 минути разстояние пеша.


Практикува ли се първи контакт и какви са възможностите за него, когато бебето се появява преждевременно?

О, да! Първи контакт се практикува. Ще Ви разкажа как протича едно нормално раждане на термин. В родилната зала винаги е и партньорът на родилката. След израждането новороденото се поставя върху гърдите на майката. Току що станалият баща прерязва пъпната връв. Новороденото се взема от майката единствено и само за първия преглед и за необходимите измервания. След двучасово наблюдение майката и детето се превеждат в нормална болнична стая.

Ако пък се ражда недоносено, по време на раждането присъства и педиатър. След прегледа или стабилизацията на бебето се решава дали то може да остане при родителите си или се налага да бъде преместено в Неонатологията. Бащата винаги придружава колегите, за да знае къде лежи детето и в повечето случай след няколко часа, ако с майката всичко е наред, двамата отиват отново заедно. Разбира се цялата тази идилия се нарушава в спешни случаи, когато няма време да се чака да дойде бъдещият татко, няма време за спинална аналгезия и секциото протича с пълна упойка.


Докато бебето е в болница, колко често и с каква продължителност родителите могат да бъдат до него? Има ли разлика във възможността за достъп на майката и бащата? Допускат ли се други членове на семейството (извън ковид обстановката)?

Не знам дали очаквате този отговор, но тук ограничения няма. Случва се често цял ден да не можем да визитираме нашата пациентка и да й вземем кръв, защото тя е в педиатрията. Бащата е там също ежедневно. От мои пациентки знам, че на по-големите им деца също се позволява да поздравят за първи път малкото си братче или сестриче (имам и много такива снимки от пациентки).


 Какви са практиките по отношение на кърменето? Допуска ли се внасяне на изцедена кърма? На майките, които по някаква причина не могат да кърмят или изцеждат кърма предлага, ли се възможност за хранене на бебето от банка за майчина кърма?


Както вече по-горе споменах, кърменето се насърчава изключително много. Изцедена кърма се внася. Ежедневно. По няколко пъти на ден. С банките за майчина кърма не съм запозната.


Какви според Вас са причините за разликата в грижите за недоносените и болни бебета между България и чужбина? От какво смятате, че биха имали нужда българските ви колеги, за да могат да практикуват семейно-ориентиран модел на грижа?

Това е труден въпрос. Преди две години бях на обучение в Берлин с тематика „Преждевременно раждане". Там бяха представени и сравнени много практики. Участниците бяха не само лекари и акушерки, а и родители на недоносени и фондации като Вашата. За съжаление България беше дадена като лош пример.
Мисля, че трябва по-често да се организират такива форуми. Желанието за диалог да е двустранно. Проблемите да се посочват открито и не само да се търси виновният, а по-скоро да се работи за решаването на проблема. Имате ли понякога чувството, че се борите срещу вятърни мелници?

В защита на моите колеги мога също да кажа много, но най-важното е, че те не срещат подкрепата, която заслужават.
Тук е мястото да отбележа нещо, в което силно вярвам – никоя друга специалност в медицината не е като акушерството. Тук се ражда живот. Огромната част от нашите пациентки не идват в 2 часа през нощта на нощното ни дежурство защото са болни, а защото се ражда нов живот! Не разделяйте майките от новородените им без причина. Поставете се винаги на тяхно място. Аз не бих се примирила. Но сегашната ми нагласа се дължи на това, което виждам около мен. Ако работех в България може би щях подкрепям друга гледна точка.


По какъв начин медицинския персонал в Германия е подкрепен (институционално или от неправителствения сектор), така че семейно-ориентираната грижа да бъде възможна?

Знаете ли, една от причините поради която тук спя спокойно е, че не ми се налага да говоря с пациентките си за пари. Всичко, което се налага се прави. Без двоумене колко струва. Лаборатория, изследвания, лекарства. Мисля, че това е достатъчно.


Какво е Вашето послание към институциите в България, както и към българските ви колеги?

Би било твърде високомерно от моя страна, като специализант в друга държава, да отправям послание към институции и колеги в България. Бих използвала възможността да се обърна към тези, които не са лекари. Не изграждайте мнението си за лекуващите Ви медици на базата на това, което бълват медиите. Уважавайте българските лекари. Те не са виновни, че не във всеки град има болница, която във всяка една ситуация може да осигури максималната за Вас и Вашето новородено грижа, но въпреки това са там и се борят. Знам го! А на Вас - бъдете здрави и дерзайте напред. Има смисъл!



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446