Стефан е сбъднатата ми мечта след 8 годишен стерилитет, резултат от успешно in vitro.

Имплантираха ми три ембриона, и трите се хванаха и после един по един започнаха да отпадат - серия кръвоизливи, отлепяне на плодни сакове и като цяло едно кошмарно начало на бременността.
Всъщност цялата ми бременност беше много тежка - серклаж, контракции от 15 г.с., силни лекарства.
В 32 г.с. ми се спука мехура - приеха ме в болница, лежах 1 седмица в предродилна зала на системи за задържане и в първата седмица на осмия месец се роди Стефан.


Много мъка събрах в болницата, много огорчение и ненавист към персонала, който си правеше каквото поиска и никой не ме чуваше, като им казвах важни неща за бебето - имаше разширени вентрикули, които още пренатално бяха установени, дадох им снимка от видеозона, но те я изгубиха.. Така и не му направиха трансфонтанелна ехография, заведох го по собствено желание, като излязох от болницата.

Стефан се роди 2300 кг, 43 см, 33 г.с. В добро общо състояние

Пренатално му бяха установени разширени вентрикули от доктора, който следеше бременността ми, но лекарят който ми прави секциото не обърна внимание на това, дори не погледна УЗИ снимките които му дадох.

Просто няма съгласуваност между лекарите. Аз не се бях следила в Майчин дом, щях да раждам на друго място, но в тези гестационни седмици не ме искаха никъде другаде.

Престоят ми беше кошмарен, отвратителен персонал, неглижиране на проблемите ни.

След изписването взех нещата в свои ръце, и до ден днешен е така - нямам доверие на всеки лекар. Стефан има трима педиатри, като всеки един се занимава с конкретно нещо.

Водих го по собствена инициатива при доц. Ралица Георгиева за проследяване на вентрикулите. За щастие те не се увеличаваха.

На Речник рехабилитация също го водех, въпреки че според докторите нямаше нужда/, в последствие виках рехабилитатор в къщи.

В тази държава ако не вземеш нещата в свои ръце нямаш шанс за оцеляване. Страшно е да зависиш от някого, на когото просто не му пука.

Сега сме добре, Стефан се развива нормално, настигнал е връстниците си и е добро дете.

Снимка: интернет

 

 

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар.

Read More

Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе - 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. "О Боже, какво е това" - извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече.


В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха "Ааа ти си с аборта". Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не се наложи операция и клапа. Кръвоизливът с който се роди, се изчисти. Детето ми беше 3 месеца в болницата, ходила съм всеки божи ден. От болницата в църквата, и така. Един ден д-р Коларова ми казва: "Момиче преди да идваш, звънкай по-тлефона, да питаш дали е живо детето ти".

Гого стана 2 300 грама, отивам в болницата и ме посреща сестрата. Георги се бил влошил, спрял да диша положението е зле. А  сестрата му сложила в сондата храната и молкият се задавил. Понеже тя отишла да обядва нямало кой да види, въпреки че уж ги наблюдават децата. И с това с справи детенцето ми.


Тогава си казах Край "Взимам си детето у дома и ще го храня с шише както трябва, ще си го гледам няма да чакам да стане 2, 500. Не можело детето да се храни със шише ,трябвало със сонда не можело да го взимам у дома. Но аз настоях и си прибрах бебето вкъщи. Още първият ден детето свикна с шишето, храни се, смее се, а аз съм щастлива.


След сeдмица отидохме във Варна при офталмолог, оказа се че е с Речник ретинопатия, 3 стадий.
Направиха криотерапия и след седмица трябваше да отидем на преглед, за да се разбере, ще виждали детето ми или не. При прегледа д-р Николова каза: "Детето е добре, имаше кръвоизлив, изчистил се е сам, ретината е добре, всико е както трябва". И до ден днешен на всеки 6 месеца водим детето на преглед и благодаря Господи, всичко наистина  Ок с ретината.
Е има очила, които трябва да носи и окото трябва да се закрива с лепенка, ама трудно Жоро не иска нищо. Скоро от скачане по-леглото се търкулна и направи нещо крачето, заведохме го в болницата и случайно виждаме д-р Коларова.Не можа да повярва ,че детето ми е добре - върви играе, расте и е нормално дете. Сега ходим на Речник рехабилитация, въпреки чe върви проходи на 1 годинка и 6 месеца. На дупето си късно се научи да стои. Жоро е почти на 4 години, но не говори все още, не е догонил напълно връстниците си. Но и това ще стане ,знам!

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446