Дъщеря ми се роди в 32 гестационна седмица и тежеше 1100 грама. Лекарите не ми казваха нищо категорично за състоянието й - един ден казваха, че е стабилна, друг път, че се влошава. Това безкрайно чакане беше ужасно. Винаги съм вярвала, че ще се оправи, но и знаех, че може да стане най-лошото... Така непрекъснато залитахме от състояние в състояние. Докато беше в болницата имаше доста усложнения. Получи Речник пневмоторакс и се наложи поставяне на дренаж. Всяка седмица ходех при лекарите за информация, но не ме пускаха да я видя. Причината за преждевременното раждане беше Речник прееклампсия - високо кръвно и Речник албумин в урината. Около два месеца беше на апаратно Речник дишане, горе долу толкова и в кувьоз. За тези два месеца не наддаде нито грам. След това изведнъж рязко започна да наддава и за около 20 дни наддаде 1300 гр.

Изписаха я 2400 гр., съвсем неочаквано за нас... дори не можехме да повярваме, но беше истина - нашето детенце се прибираше вкъщи! В болницата я хранеха със специално мляко за недоносени, със същото продължихме и вкъщи, докато стана 3 кг, а след това преминахме на адаптирано мляко за нормално родени бебета. Не успях да кърмя.

Препоръчаха ни прегледи за очите и невролог за главичката,  понеже имаше някакъв хематом, който  трябвало да се резорбира. Имаше леко изкривяване на очите, но го израстна. При невролога всичко беше наред. Имаше изоставане, но си беше горе долу в нормите за дете родено 3 месеца  по-късно. Много добре се развиваше, почти не се разболяваше като мъничка.

Дъщеря ми проходи на година и 6 месеца. Сега е  на година и 8 месеца. Казва мама, кака, баба и някакви бебешки неща, разбира като и говориш. Страхове и самнения винаги ще имам докато не се оформи като човек. Само една майка имала недоносено дете може да ме разбере. В момента наблюдаваме хипофизната Речник жлеза  и един хормон който беше висок - пролактин. За сега нещата са стабилни .

Родих в окръжна болница Пазрджик, след това преместиха бебето в Пловдив. Не пожелавам на никоя майка да й се случва това. Но ако все пак се случи - пожелавам много сила. Осъзнавам, че тази информация, която давам е нож с две остриета  - от една страна давам кураж на майките, че всичко завършва добре, но от друга  е възможно да ги стресирам и плаша. Нека знаят, че всяко дете е индивидуално и всеки случай е много различен. Зависи от много неща - в коя седмица се е родило детето, с какво тегло, има ли някакви усложнения и какви точно и т.н., и т.н. Някои недоносени бебчета се оправят много бързо, при някои няма никакви сериозни проблеми и скоро са си вкъщи. Пожелавам на всички майки скоро да гушкат своите бебчета у дома!

Автор: Василка Тупарова

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар.

Read More

Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе - 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. "О Боже, какво е това" - извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече.


В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха "Ааа ти си с аборта". Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не се наложи операция и клапа. Кръвоизливът с който се роди, се изчисти. Детето ми беше 3 месеца в болницата, ходила съм всеки божи ден. От болницата в църквата, и така. Един ден д-р Коларова ми казва: "Момиче преди да идваш, звънкай по-тлефона, да питаш дали е живо детето ти".

Гого стана 2 300 грама, отивам в болницата и ме посреща сестрата. Георги се бил влошил, спрял да диша положението е зле. А  сестрата му сложила в сондата храната и молкият се задавил. Понеже тя отишла да обядва нямало кой да види, въпреки че уж ги наблюдават децата. И с това с справи детенцето ми.


Тогава си казах Край "Взимам си детето у дома и ще го храня с шише както трябва, ще си го гледам няма да чакам да стане 2, 500. Не можело детето да се храни със шише ,трябвало със сонда не можело да го взимам у дома. Но аз настоях и си прибрах бебето вкъщи. Още първият ден детето свикна с шишето, храни се, смее се, а аз съм щастлива.


След сeдмица отидохме във Варна при офталмолог, оказа се че е с Речник ретинопатия, 3 стадий.
Направиха криотерапия и след седмица трябваше да отидем на преглед, за да се разбере, ще виждали детето ми или не. При прегледа д-р Николова каза: "Детето е добре, имаше кръвоизлив, изчистил се е сам, ретината е добре, всико е както трябва". И до ден днешен на всеки 6 месеца водим детето на преглед и благодаря Господи, всичко наистина  Ок с ретината.
Е има очила, които трябва да носи и окото трябва да се закрива с лепенка, ама трудно Жоро не иска нищо. Скоро от скачане по-леглото се търкулна и направи нещо крачето, заведохме го в болницата и случайно виждаме д-р Коларова.Не можа да повярва ,че детето ми е добре - върви играе, расте и е нормално дете. Сега ходим на Речник рехабилитация, въпреки чe върви проходи на 1 годинка и 6 месеца. На дупето си късно се научи да стои. Жоро е почти на 4 години, но не говори все още, не е догонил напълно връстниците си. Но и това ще стане ,знам!

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446