Нашата дъщеря не е недоносена, но искаме да ви разкажем и нашата история, защото има много майки, които преживяват нашия проблем.


Втората ми бременност беше планирана, без проблем до края и ми оставаха 2 седмици до термина, когато "моят"лекар каза, че ще се пенсионира. Понеже имах кошмарно първо раждане още в началото на бременноста му казах, че ще раждам само при него, и той ми заяви че се пенсионира, нищо няма да стане ако детето се роди с 2 седмици по-рано или по-късно и ми каза да изпия 1 шишенце рициново масло. На другата вечер изпих още едно и на 25.02.2011 г. през нощта ми започнаха болките, сутринта постъпих в родилно отделение. След едно много лесно и бързо раждане се роди най-прекрасното момиченце на света - Ралица. 3,100 и 50 см, изплака си, беше розова и всичко беше уж наред.

Пъпната връв беше къса и детето се роди на обратно, поради което се предполага, че детето се е нагълтало с околоплодна течност. Около 2 часа след раждането аз още бях в родилна зала, а детенцето на няколко крачки от мен, затоплят го под някакъв апарат, влиза една лекарка - д-р Кирчева (тази жена е спасила живота на детенцето ми в последствие) и казва - "Това дете стене, нещо го боли, не му е добре" и взеха детето. Първо никой не вярваше, че бебето е зле - всички ми казваха "роди се по-рано, трябва време да се адаптира", но е започнала да диша много учестено, посиняла е и е била изцяло на кислород. Всеки ден детските лекарки ми казваха , че детето е в тежко състояние и не могат да кажат нищо. На четвъртия ден започнаха да й дават  лекарство наречено "имуновенин", което се намира много трудно. Добре че в отделението имаха останал от други деца да и го започнат, в склада ни казаха, че могат да го доставят след месец.

Никога няма да забравя д-р Пусчинова, как влезе на третия ден в стаята и с една страхотна усмивка ми каза "по-добре е". На четвъртия ден мен ме изписаха, а детето си остана в неонатологоия. Кошмарни дни, всеки ден ходехме до Търново, ако ни позволяха да я видим за 5 минути и все ни казваха, че при бебетата може един ден да са добре, друг да са зле. Постепенно започнаха да и намаляват кислорода, дишането й беше много учестено в началото, взе полека да намаля, вече всичките 6 прекрасни лекарки ме виждаха за втори път.

Д-р Николова я захрани на петия ден с 5 гр мляко, аз през цялото време се цедях на 3 часа, за да си запазя кърмата и да се въстанови по бързо мъничето. На десетия ден като чакахме пред отделението да я видим или поне да получим информация излезе нашия ангел д-р Кирчева и ни каза "Утре май ще се разделяме с Ралица". Другите майки, които чакаха се смяха и плакаха заедно с мен. И така на 08.03.2011 година мама беше най-щастливата жена на света, защото за първи път прегърна своето съкровище. Сега вече Рали е на 7 месеца, хапва стабилно, около 8500 гр. е и около 70 см. Много се радва на батко си , пълзи все още само назад и постоянно мърда. Не е имала колики , четирите й зъбчета избиха много лесно, от както е направила 2 месеца спи по цяла нощ от 21-до 7,8 часа без да се буди. Спокойна е и винаги усмихната. Моето прекрасно слънчице!

Няма почти никаква информация за бебета в нейното състояние, а те не са малко, затова исках да споделя историята си и да вдъхна кураж на тези майки, които знаят само, че децата им не могат да дишат самостоятелно и са в тежко състояние...
Безкрайни благодарности на шестимата лекарки от неонатологично отделение гр. В. Търново , обичам ви!

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446