Бронхо-пулмоналната Речник дисплазия е хронично белодробно заболяване, развиващо се у недоносени деца с дихателна недостатъчност, подложени на кислородотерапия и апаратна вентилация.

Описана за първи път през 1967 г. у недоносени деца с хиалинно-мембранна болест. По- късно са описани случаи и при доносени деца с вродена Речник пневмония и Речник мекониум - аспирационен синдром.

Основен диагностичен критерий при бронхо-пулмоналната дисплазия е нуждата от кислородотерапия след 36 седмици коригирана възраст.

Честота: Среща се при около 20% от новородените на апаратна вентилация. Налице е зависимост от зрелостта на децата. Честотата е значимо по-висока при гестационна възраст под 30 г.с. и рождено тегло под 1500 г., а в групата с тегло 500-699 г. достига до 85%.

Антенаталното приложение на кортикостероиди за ускоряване на съзряването на белия дроб, съфактант терапията и по-щадящите методи на обдишване водят до намаляване честотата и тежестта на заболяването.

Основни рискови фактори, за развитие на заболяването са:

1. Недоносено дете, обикновено с тегло под 1500 г.

2. Тежка дихателна недостатъчност с необходимост от продължителна и агресивна апаратна вентилация и кислородотерапия.

3. Възникване на усложнения по време на лечението – персистиращ артериален канал, интерстициален белодробен емфизем, инфекции и редица други фактори, свързани с белодробната незрялост, кислородната токсичност, дефицит на вит. А, вит. Е и прочие.

Патоморфологичните промени се развиват в 4 основни стадия:

1. Период на остър респираторен дистрес – 2-3-ти ден.

2. Период на Речник регенерация – 4-10-ти ден.

3. Преход към хронична белодробна лезия/увреда/ - 10-20-ти ден.

4. Хронична белодробна болест – след 30-я ден.

 

Клинична картина:
Повечето деца развили бронхо-пулмоналната дисплазия са родени с тежка степен недоносеност и съпътстваща хиалинно-мембранна болест. Проведена е продължителна апаратна вентилация с необходимост от високи/интензивни параметри на обдишване. Отвикването им от респиратора е трудно, налагат се реинтубации и повторно обдишване до 15-30 дни. След екстубацията, кислородната зависимост и симптомите на дихателна недостатъчност присъстват с месеци. Към 2-ия, 3-ия месец децата са с все още лош хранителен толеранс, наддават слабо на тегло и изостават във физическото си развитие. В някой случаи те са с генерализирани отоци, поради съпътстваща сърдечна недостатъчност. Болничното лечение продължава 2-4 месеца.

Диагноза: Поставя се въз основа на клинични и рентгенологични критерии.

Клинични: недоносеност, необходимост от продължителна апаратна вентилация, кислородотерапия, присъстваща дихателна недостатъчност и след екстубацията и други.

Рентгенологичните стадии са четири.

Компютърна томография и Магнитно-резонансна томография: обективизират по-детайлно остатъчните увреждания на дихателните пътища и белодробния паренхим.

Лечение: комплексно и продължително. То има за цел да поддържа хематологичната и биохимична хомеостаза, предпазване от инфекции, постепенно отвикване от респиратора и последващата нужда от допълнителен кислород.

Децата с бронхо-пулмонална дисплазия имат повишени енергийни нужди. Ранното и пълноценно Речник парентерално хранене с белтъчни, липидни и въглехидратни разтвори, с добавка на витамини и макроелементи/калций, желязо/ е предпоставка за ограничаване и по-бързо възстановяване на белодробните поражения. Препоръчва се ранно захранване с кърма. Кърмата освен основните хранителни вещества и енергия, доставя и микроелементи, които не се съдържат в разтворите за парентерално хранене.

Медикаментозно лечение:

  • Диуретици: фурантрил и др.
  • Бронходилататори: новфилин и др.
  • Кортикостероиди: дексаметазон по различни схеми. Лечението започва след 14-я ден от живота на дете с риск от развитие на бронхо-пулмонална дисплазия.
  • Белодробни вазодилататори.
  • Антибиотици: децата с бронхо-пулмонална дисплазия са много уязвими от инфекции, поради естеството на заболяването и използването на инвазивни лечебни методи.

 

Профилактика
Първична профилактика:

  • Пренатално /по време на бременността/ приложение на кортикостероиди.
  • Постнатално /след раждането/ приложение на сърфактант при деца с хиалинно-мембранна болест.
  • Щадящи методи и параметри на обдишване на апаратната вентилация.
  • Ентерално и парентерално хранене с оптимален калориен внос при минимално обемно натоварване.

Вторична профилактика и диспансеризация:
Децата с бронхо-пулмонална дисплазия се изписват в къщи към 2-3 месечна възраст, когато не е необходима кислородотерапия.

Основни задачи на семейния лекар:

1. Проследяване на растежа и развитието на детето, съобразно коригираната възраст.

2. Храненето, което почти винаги е изкуствено, следва да се провежда с възможно по-калорични адаптирани млека и избягване на излишните течности.

3. Консултации с педиатър-пулмолог и/или неонатолог за оценка динамиката в белодробния статус и установяване на съпътстващи церебрални увреждания.

4. Особено внимание се обръща за поява на симптоми на сърдечна недостатъчност.

5. Прави се всичко за профилактика на респираторните инфекции, в т.ч. и за RSV инфекция, която може да протече животозастрашаващо – приложение на Palivirumab/Synagis/.

Прогноза:

Леталитетът при 4-ти стадий на бронхо-пулмонална дисплазия е около 30 %. Качеството на живот на преживелите бронхо-пулмонална дисплазия се определя от няколко фактора:

1. Белодробен статус и хронична белодробна заболеваемост: в повечето случаи тези деца са астматици с трайно повишена бронхиална реактивност. Респираторните инфекции са чести и протичат тежко.

2. Речник Церебрален и очен статус: това са деца с тежка степен недоносеност, част от тях са увредени поради Речник постхеморагична Речник хидроцефалия, Речник перивентрикулна левкомалация, Речник ретинопатия на недоносеното.

3. Изоставане в растежа: теглото и ръстът на преживелите бронхо-пулмонална дисплазия изостават до края на 1-та година. При липса на церебрални увреждания изоставането във физическото и психомоторно развитие се преодолява през следващите години.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 
K2_PUBLISHED_IN Статии

Нашата дъщеря не е недоносена, но искаме да ви разкажем и нашата история, защото има много майки, които преживяват нашия проблем.


Втората ми бременност беше планирана, без проблем до края и ми оставаха 2 седмици до термина, когато "моят"лекар каза, че ще се пенсионира. Понеже имах кошмарно първо раждане още в началото на бременноста му казах, че ще раждам само при него, и той ми заяви че се пенсионира, нищо няма да стане ако детето се роди с 2 седмици по-рано или по-късно и ми каза да изпия 1 шишенце рициново масло. На другата вечер изпих още едно и на 25.02.2011 г. през нощта ми започнаха болките, сутринта постъпих в родилно отделение. След едно много лесно и бързо раждане се роди най-прекрасното момиченце на света - Ралица. 3,100 и 50 см, изплака си, беше розова и всичко беше уж наред.

Пъпната връв беше къса и детето се роди на обратно, поради което се предполага, че детето се е нагълтало с околоплодна течност. Около 2 часа след раждането аз още бях в родилна зала, а детенцето на няколко крачки от мен, затоплят го под някакъв апарат, влиза една лекарка - д-р Кирчева (тази жена е спасила живота на детенцето ми в последствие) и казва - "Това дете стене, нещо го боли, не му е добре" и взеха детето. Първо никой не вярваше, че бебето е зле - всички ми казваха "роди се по-рано, трябва време да се адаптира", но е започнала да диша много учестено, посиняла е и е била изцяло на кислород. Всеки ден детските лекарки ми казваха , че детето е в тежко състояние и не могат да кажат нищо. На четвъртия ден започнаха да й дават  лекарство наречено "имуновенин", което се намира много трудно. Добре че в отделението имаха останал от други деца да и го започнат, в склада ни казаха, че могат да го доставят след месец.

Никога няма да забравя д-р Пусчинова, как влезе на третия ден в стаята и с една страхотна усмивка ми каза "по-добре е". На четвъртия ден мен ме изписаха, а детето си остана в неонатологоия. Кошмарни дни, всеки ден ходехме до Търново, ако ни позволяха да я видим за 5 минути и все ни казваха, че при бебетата може един ден да са добре, друг да са зле. Постепенно започнаха да и намаляват кислорода, дишането й беше много учестено в началото, взе полека да намаля, вече всичките 6 прекрасни лекарки ме виждаха за втори път.

Д-р Николова я захрани на петия ден с 5 гр мляко, аз през цялото време се цедях на 3 часа, за да си запазя кърмата и да се въстанови по бързо мъничето. На десетия ден като чакахме пред отделението да я видим или поне да получим информация излезе нашия ангел д-р Кирчева и ни каза "Утре май ще се разделяме с Ралица". Другите майки, които чакаха се смяха и плакаха заедно с мен. И така на 08.03.2011 година мама беше най-щастливата жена на света, защото за първи път прегърна своето съкровище. Сега вече Рали е на 7 месеца, хапва стабилно, около 8500 гр. е и около 70 см. Много се радва на батко си , пълзи все още само назад и постоянно мърда. Не е имала колики , четирите й зъбчета избиха много лесно, от както е направила 2 месеца спи по цяла нощ от 21-до 7,8 часа без да се буди. Спокойна е и винаги усмихната. Моето прекрасно слънчице!

Няма почти никаква информация за бебета в нейното състояние, а те не са малко, затова исках да споделя историята си и да вдъхна кураж на тези майки, които знаят само, че децата им не могат да дишат самостоятелно и са в тежко състояние...
Безкрайни благодарности на шестимата лекарки от неонатологично отделение гр. В. Търново , обичам ви!

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446