Дъщеря ми се роди в 32 гестационна седмица и тежеше 1100 грама. Лекарите не ми казваха нищо категорично за състоянието й - един ден казваха, че е стабилна, друг път, че се влошава. Това безкрайно чакане беше ужасно. Винаги съм вярвала, че ще се оправи, но и знаех, че може да стане най-лошото... Така непрекъснато залитахме от състояние в състояние. Докато беше в болницата имаше доста усложнения. Получи Речник пневмоторакс и се наложи поставяне на дренаж. Всяка седмица ходех при лекарите за информация, но не ме пускаха да я видя. Причината за преждевременното раждане беше Речник прееклампсия - високо кръвно и Речник албумин в урината. Около два месеца беше на апаратно Речник дишане, горе долу толкова и в кувьоз. За тези два месеца не наддаде нито грам. След това изведнъж рязко започна да наддава и за около 20 дни наддаде 1300 гр.

Изписаха я 2400 гр., съвсем неочаквано за нас... дори не можехме да повярваме, но беше истина - нашето детенце се прибираше вкъщи! В болницата я хранеха със специално мляко за недоносени, със същото продължихме и вкъщи, докато стана 3 кг, а след това преминахме на адаптирано мляко за нормално родени бебета. Не успях да кърмя.

Препоръчаха ни прегледи за очите и невролог за главичката,  понеже имаше някакъв хематом, който  трябвало да се резорбира. Имаше леко изкривяване на очите, но го израстна. При невролога всичко беше наред. Имаше изоставане, но си беше горе долу в нормите за дете родено 3 месеца  по-късно. Много добре се развиваше, почти не се разболяваше като мъничка.

Дъщеря ми проходи на година и 6 месеца. Сега е  на година и 8 месеца. Казва мама, кака, баба и някакви бебешки неща, разбира като и говориш. Страхове и самнения винаги ще имам докато не се оформи като човек. Само една майка имала недоносено дете може да ме разбере. В момента наблюдаваме хипофизната Речник жлеза  и един хормон който беше висок - пролактин. За сега нещата са стабилни .

Родих в окръжна болница Пазрджик, след това преместиха бебето в Пловдив. Не пожелавам на никоя майка да й се случва това. Но ако все пак се случи - пожелавам много сила. Осъзнавам, че тази информация, която давам е нож с две остриета  - от една страна давам кураж на майките, че всичко завършва добре, но от друга  е възможно да ги стресирам и плаша. Нека знаят, че всяко дете е индивидуално и всеки случай е много различен. Зависи от много неща - в коя седмица се е родило детето, с какво тегло, има ли някакви усложнения и какви точно и т.н., и т.н. Някои недоносени бебчета се оправят много бързо, при някои няма никакви сериозни проблеми и скоро са си вкъщи. Пожелавам на всички майки скоро да гушкат своите бебчета у дома!

Автор: Василка Тупарова

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

По време на бременността, фетусът се развива и съзрява прогресивно, докато достигне способност да поеме рязката автономност, която му отрежда раждането.Тежкият преход от „водния” към „кислородния” живот, е едно впечатляващо изпитание, изискващо незабавна адаптация, ангажираща дишането, циркулацията, терморегулацията, метаболитното равновесие, бъбречните и храносмилателните функции.

От всички органи, които трябва да се адаптират към извън-утробния живот, белият дроб е без съмнение този, при който встъпването във функция е най-впечатляващо, но и най-богато на последствия поради влиянието му върху функцията на останалите органи. Тази непосредствена ефективност на дихателната система се постига благодарение на единството на факторите отговорни за правилното анатомично и функционално узряване.

Развитието на човешкия бял дроб се извършва в 6 последователни фази:

Четири фетални фази:

1. Ембрионална.

2. Псевдогландуларна.

3. Каналикуларна.

4. Сакуларна.

Две пост-натални фази /след раждането/:

1. Алвеоларна.

2. Микроваскуларно съзряване.

Каналикуларният период – от 16-17 г.с. до 24-26 г.с. Това е най-определящата фаза. Настъпва диференцирането на белодробните епителни клетки в I и II тип след 20г.с.

Пневмоцити I тип- покриват около 96% от алвеоларната тъкан.

Пневмоцити IIтип – имат основната функция синтез на сърфактант, неговото складиране и освобождаване в алвеоларното пространство.

Сърфактант – сложен фосфолипопротеин, изграден от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини /белтъци/.

Лецитинът е главна съставна част на сърфактанта. Чрез проследяване на неговите нива в амниотичната течност се определя белодробната зрялост на плода.

Неговата синтеза нараства след 24 г.с., а съотношението: Лецитин/Сфингомиелин се приема като маркер за белодробна зрялост. При съотношение над 2 съзряването е адекватно, а стойност по-малка от 1 – определя висок риск за развитие на ХМБ.

Свойства на сърфактанта:

  • Главно свойство е намаляване повърхностното напрежение на границата въздух-вода в алвеолите и по този начин предотвратява колапса на алвеолите и дисталните бронхиоли по време на издишване.
  • Намалява налягането необходимо за разгъване на белия дроб и дихателната работа.
  • Хомогенна аерация /разгъване/ на белия дроб.
  • Стабилизира алвеолите и крайните бронхиоли.
  • Предотвратява белодробния оток.
  • Подобрява оксигенацията /кислородното насищане на кръвта/.
  • Антиинфекциозна защита.
  • Предпазва от изсушаване и изпарение и редица други.

До момента на раждането белият дроб на плода е запълнен с течност. Тя се секретира от белия дроб е има състав близък до този на амниотичната /околоплодна/ течност. Общото количество е около 20-30 мл/кг, около 60% от теглото на белия дроб. Очистването на белодробната течност започва 2-3 дни преди раждането чрез:

- намалява секреторната функция на белия дроб.

- променя се състава на белодробната течност.

- резобция /всмукване/ в дихателните пътища с помощтта на сърфактанта.

- механично очистване при преминаване през родовите пътища.

 

Хиалинно-мембранна болест /ХМБ/

Заболяване на недоносените новородени. Изявява се с дихателна недостатъчност, която започва веднага или малко след раждането и се влошава в първите два дни от живота. Ако не се лекува може да настъпи смърт, поради прогресивната Речник хипоксия и дихателна недостатъчност. При преживелите обратно развитие на състоянието започва след 2-4 дни. Рядко се среща при доносени новородени. Причина за възникването и е недостатъчната синтеза на сърфактант, нарушения в секрецията и метаболизма му, структурна незрялост на белия дроб /незавършено морфологично развитие/.

Редица Речник пренатални /преди раждането/ фактори могат да повлияят количествения и качествен състав на сърфактанта.

Фактори забавящи белодробното съзряване и увеличаващ риска за ХМБ:

  • много ниска гестационна възраст /под 28 г.с./.
  • липсваща или непълна антенатална кортикостероидна профилактика.
  • диабет у майката.
  • перинатална Речник асфиксия.
  • предишно дете с ХМБ.
  • мъжки пол.
  • раждане чрез цезарово сечение.
  • втори близнак при двуплодна бременност.

Фактори ускоряващи белодробното съзряване и намаляващи риска от ХМБ:

  • хроничен Речник фетален дистрес.
  • амнионит.
  • приложение на кортикостероиди или токолитична терапия при майката.
  • интраутеринна (вътреутробна) Речник хипотрофия на плода.
  • продължителен безводен период – преждевременно пукнат околоплоден мехур /над 18 часа/.

Хиалинно-мембранната болест се среща по-често при деца, родени чрез секцио (Sectio Caesarea), особено ако са и с ниска телесна маса.

Честота на хиалинно-мембранната болест:

  • 1% от всички новородени деца.
  • До 10% от недоносените новородени.
  • 50% от преждевременно родените под 30г.с.

Въпреки приложението на нови терапевтични методи, тя е причина за около 30% от неонаталната смъртност.

Патогенеза на хиалинно-мембранната болест:

Хиалинно-мембранната болест е резултат от намален или липсващ алвеоларен сърфактант в комбинация със структурна незрялост на белия дроб и ниска ензимна активност.

Дефицитът на сърфактант води до намаление на остатъчния въздух в алвеолите и затруднява вдишването. Развива се прогресираща ателектаза с ексудация /навлизане/ на течност в алвеолите и нарушение на дифузията на газовете. Развиват се Речник хипоксемия и Речник ацидоза, водещи до спазъм на белодробните съдове и намален приток на кръв към белия дроб (белодробна вазоконстрикция). Така се създават условия за образуването на хиалинни мембрани – хипоксия, увеличена капилярна пропускливост, излив на плазмени протеини в алвеолите, хиалинни мембрани.

Възниква порочен кръг – неадекватна продукция на сърфактант – хипоксия и ацидоза – подтиска се сърфактант синтезата. Това задълбочава дихателната недостатъчност и при липса на специфично лечение може да доведе до смърт.

Допълнителни фактори за развитието на заболяването са:

  • податлива гръдна клетка при недоносеното.
  • недоразвитост и слабост на спомагателната дихателна мускулатура.
  • незряла регулаторна функция на дишането.

Клинична изява на хиалинно-мембранната болест:

Началото на заболяването е веднага след раждането /в първите минути и часове/ или до 6-я час след раждането.

Клинично се представя с остро развиващо се влошаване на дихателната функция проявяваща се с:

1. Тахипнея /учестено Речник дишане/ - над 60/мин.
2. Ноздрено дишане.
3. Епигастрален и интеркостален тираж.
4. Експираторно стенене.

Оценката тежестта на дихателната недостатъчност се извършва чрез схемата на Silverman – практичен метод при който се оценяват клиничните симптоми и според сбора от точки се определя тежестта на респираторния дистрес.

Постепенно се развива цианоза, която обикновено е рефрактерна /неповлияваща се/ на кислородотерапия. С настъпването на циркулаторна недостатъчност крайниците стават студени, пулсът се учестява, кожата придобива сиво-синкав оттенък. Налице са признаци на шок.

Заболяването протича в две фази:

I. Остра фазаот раждането до 72-я час.

Този период се характеризира с нарастваща дихателна недостатъчност. При деца с екстремно ниско рождено тегло /под 1000 г/ още от раждането, без светъл период е налице тежка дихателна недостатъчност, прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност /тахикардия, глухи сърдечни тонове, ниско артериално налягане, нарушена периферна циркулация/, олигурия /намалено количество отделена Речник урина за 24ч./, понижен мускулен тонус, чревна пареза – всичко това са белези на полиорганно увреждане.

II. Възстановителна фаза – от 3 до 7-я ден.

Наблюдава се бързо подобрение в състоянието, съпътствано или предшествано от рязко увеличаване на диурезата. Механиката на дишането е вече подобрена, с възможности за отвикване от апаратната вентилация. Намалели са симптомите на дихателна недостатъчност, но зачестяват апноичните пристъпи. Нормализират се циркулация и Речник диуреза. Обратно развитие на полиорганната симптоматика. При настъпил ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ неврологичната симптоматиката може да персистира.

Усложнения при ХМБ:

Усложненията при ХМБ са чести. Те биват:

1. Ранни - извъналвеоларни газови колекции /интерстициален белодробен емфизем, Речник пневмоторакс, пневмомедиастинум и др./,

  • белодробен оток
  • белодробен кръвоизлив
  • шок
  • остра бъбречна недостатъчност
  • насложена инфекция и други.

2. Късни усложнения

  • интравентрикуларен кръвоизлив
  • бронхо-пулмонална Речник дисплазия,
  • ПАК /персистиращ артериален канал/ и др.

Диагноза на хиалинно-мембранната болест:

Диагнозата на хиалинно-мембранната болест се поставя въз основа на анамнеза, характерна клинична картина и хода на заболяването, рентгенография на бял дроб – налице са характерни прогресиращи изменения в четири стадия. Най-тежък е четвъртия стадий - бял дроб тип „матово стъкло”.

Диагнозата се потвърждава и чрез биохимично определяне на белодробната зрялост. Изследва се концентрацията на компоненти на сърфактанта в околоплодните води. С най-голяма достоверност е определяне концентрацията на фосфатидил-глицерола / N над 2mg/ml/.

Необходими допълнителни изследвания са:

  • непрекъснат мониторен контрол на жизнените показатели /транскутанна сатурация на кислорода, пулсова честота, артериално налягане, диуреза/,
  • КГА-периодично,
  • кръвна захар,
  • периферна кръвна картина с диференциално броене,
  • биохимични изследвания, CRP /маркер за инфекция/,
  • Речник хемокултура, Речник трахеален аспират и др.

Лечение на хиалинно-мембранната болест:

Лечението на ХМБ включва два основни компонента:

I. Симптоматично лечение.

II. Етиологично лечение.

Основен принцип на лечението: максимално щадене, ограничаване до минимум на инвазивните процедури, кислородолечение и апаратна вентилация.

Симптоматично лечение:

Насочено е към борбата с дихателната недостатъчност и нарушената хомеостаза, характерни за острата фаза на заболяването. Целта е да се неутрализират факторите потискащи синтезата на сърфактант, да не се допуска развитие на тежка белодробна вазоконстрикция и без последствия да се достигне до спонтанно възстановяване.

1. Кислородотерапия.

Цел – да се поддържа парциално налягане на кислорода в границите 60-85/90 mmHg. Провежда се чрез повишаване концентрацията на кислород във вдишания въздух в кувьоза или чрез кислородна палатка. Когато хипоксията не може да се преодолее по този начин се преминава към изкуствена белодробна вентилация.

2. Изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/ – основен начин за преодоляване на хипоксемията/ниско ниво на кислорода/ и хиперкапнията/високо ниво на въглероден двуокис/ при дихателна недостатъчност.

Целта на механичната вентилация е осигуряване приемливи стойности на кръвните газове при минимален риск от увреда на белия дроб, хемодинамични разстройства, Речник хипокапния /ниско Pa CO2 – риск от неврологични увреждания/.

Съществуват различни методи на изкуствена белодробна вентилация със съответните показания, противопоказания, време на приложение съобразно състоянието на пациента.

  • CPAP - същност на метода: неинвазивен метод на прилагане на постоянно положително налягане в дихателните пътища, което поддържа отворени алвеолите и терминалните бронхиоли във фазата на издишване. Така осигурява достатъчно обем и вентилация при намалена консумация на сърфактант. Методът е приложим при налично спонтанно дишане на бебето. Прилага се чрез назални канюли, през които бебето получава затоплена и овлажнена газова смес. Назалният CPAP може да се използва в началото на лечението на болестта, но повечето автори го препоръчват в периода на отвикване от изкуствена белодробна вентилация.

Методът е приложим независимо от телесната маса на детето и е особено ценен за деца под 1000 г.

  • IPPV – инвазивен метод/необходима е ендотрахеална Речник интубация/ за осигуряване на оптимален газообмен при пациенти, които не са в състояние да дишат самостоятелно. Решението за преминаване към конвенционална механична вентилация е комплекс от клинични и параклинични показатели.

IPPV – апаратът периодично подава положително налягане и предизвиква инспириум /вдишване/, а експириумът /издишването/ е пасивно.

  • IMV – интермитентна мандаторна вентилация. Апаратът допълва спонтанното дишане на новороденото с периодични апаратни вдишвания. Използва се като режим за отвикване от изкуствена белодробна вентилация.
  • SIPPV и SIMV – варианти на горните два режима, при които спонтанното дишане на детето се синхронизира с апаратното.
  • Освен тези конвенционални методи на изкуствената белодробна вентилация в рутинната практика навлезе и един от методите за високочестотна вентилация – високочестотна вентилация с осцилации HFOV. Той се прилага с успех при неповлияваща се дихателна недостатъчност от конвенционалната изкуствена белодробна вентилация.

Добри са резултатите при съчетанието му с екзогенен сърфактант.

3. Осигуряване на адекватно хранене.

Новородените с хиалинно-мембранна болест имат повишени енергийни потребности и малка възможност за покриването им. Прилага се допълващо Речник парентерално хранене с глюкозно-солеви, аминокиселинни и липидни разтвори. Нуждите от електролити се осигуряват според йонограмата. Обдишването не е противопоказание за Речник ентерално хранене, което се започва в края на острата фаза с кърма.

4. Топлинен комфорт.

Охлаждането е свързан с понижен синтез на сърфактант, централизация на кръвообръщението, ацидоза и вазоконстрикция. Затова осигуряването на термонеутрална среда е задължително при лечението на хиалинно-мембанна болест. Това се постига чрез използването на съвременни интензивни кувьози и реанимационни маси с лъчисто отопление и възможности за проследяване на кожната и кувьозна температура.

Етиологично лечение на хиалинно-мембранна болест:

Болестта е резултат на първичен дефицит на сърфактант. Този дефицит се коригира с интратрахеално приложение на екзогенен сърфактант, максимално скоро след раждането.

Терапията със сърфактант е революция в грижите за дихателната система в неонаталния период.
Много проучвания доказват категорично, че с този терапевтичен метод съществено се намалява смъртността от хиалинно-мембанна болест, честотата на екстраалвеоларните газови колекции, интравентрикуларните кръвоизливи.

Начини на приложение:

  1. Профилактично приложениедо 15-30 минута след раждането.

Показания: всички новородени под 27г.с.; бебета 28-30 г.с., ако е необходима интубация в родилна зала; при липса на антенатална кортикостероидна профилактика.

2. Терапевтично приложениенад 2 часова възраст, при разгърната клинична картина на хиалинно-мембранна болест.

Съобразно клиничния ход на заболяването и параклиничните изследвания може да наложи двукратно или трикратно инсуфлиране на сърфактант.

Сърфактант препаратите са два вида.

- екстракти от животински бял дроб – говежди, свински.
- синтетични.

За сега се предпочитат естествените животински препарати, поради съдържаните в тях белтъчни компоненти. Най-разпространения у нас е Curosurf.

Сърфактант терапията се утвърди като рутинна методика в неонаталната интензивна терапия и дихателна Речник реанимация.

Лечение на съпътстващите заболявания:

Вродената Речник пневмония у недоносеното често е клинично и рентгенологично неотличима от хиалинно-мембранната болест. Това налага приложение на антибиотици в стандартната комбинация от пеницилинов препарат и аминогликозид или цефалоспорини от 2-ро поколение. В помощ при подбор на антибиотика са рутинно вземаните посявки с антибиотикограма от трахеален аспират.

За осигуряването на оптимална кислородопренасяща функция на кръвта е необходимо поддържане на хематокрит над 45%. Това понякога изисква допълващи хемотрансфузии с еритроцитен концентрат.

Профилактика на хиалинно-мембранната болест:

1. Антенатална профилактика.

  • Пренатална консултация
  • Централизация
  • Профилактика на преждевременното раждане
  • Индукция на белодробното съзряване – при заплашващо преждевременно раждане /28-34 г.с./ се прилагат на майката кортикостероиди – Дексаметазон или Бетаметазон в течение на 48 часа. Ако до 7 дни не настъпи раждане, курсът се повтаря. Ефективността и безвредността на тази профилактика са доказани. По ефект върху протичането на хиалинно-мембранната болест, тя е съпоставима с приложението на екзогенен сърфактант, но е стократно по-евтина.
  • Проследяване развитието на белодробната зрялост чрез изследване на амниотичната течност /съотношение Лецитин/Сфингомиелин равно или над 2 е критерий за белодробна зрялост/
  1. 2. Постнатална профилактика
  • Оптимално родоразрешение.
  • Постнатални грижи: затопляне, кислородотерапия, респираторно подпомагане /изкуствена белодробна вентилация/, сърфактант терапия, стабилно артериално налягане.

Прогноза:

Приложението на нови методи на изкуствена белодробна вентилация и екзогенен сърфактант доведоха до намаляване на смъртността от хиалинно-мембранна болест /при липса на съпътстващи заболявания/ под 15 %. Рязко се подобри преживяемостта на недоносените с телесна маса под 1000 г.

При 15-40% се развива хронична белодробна болест, означавана като бронхо-пулмонална дисплазия.

При деца с хиалинно-мембранна болест по-често са налице различни по тежест неврологични увреждания.

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Сега, почти 2 години след преждевременното раждане на моят син, мога да разкажа обективно какво се случи. Забременях някак бързо и неочаквано след като се преместих да живея на семейни начала с приятеля ми. Всички бяхме много щастливи. Аз, той, неговите родители, моите родители особено, защото и сестра ми се сдоби с дъщеричка докато още бях бременна. Всичко беше прекрасно, почти лека бременност, с едно прокървяване в трети месец. Ходех на работа, чувствах се като преди, като изключим, че от всякаква храна ми се гадеше и ми причиняваха киселини и почти не се хранех. И така всичко до последния ден, в който бях на работа - четвъртък 10.09.2009 г. От понеделник излизах в заслужен отпуск бременност и раждане и бързах да предам всичко от работата на заместничката си. Бях доста поуморена, но и в еуфория, очакваше ме ново начало, исках всичко да приключа на чисто и да започна "новия си живот" с очакваното дете. Но... плановете не се осъществяват, както ги планираш. Вечерта бях доста уморена. Легнах си рано със задължителните киселини след вечеря. Не можех да си намеря място в леглото от умора в краката и гърба. Около 1 часа сутринта много ми се доповръща от киселините и като успях да стигна до банята водите ми изтекоха. Не знаех какво да правя, беше още толкова рано да родя. Та аз дори не бях излязла в болнични?!? Нищо не ме болеше и бях някак спокойна. Казах си, че ще отида в родилното, сигурно ще ме прегледат и ще ме оставят за наблюдение. Тръгнахме с приятеля ми и сестра ми към УМБАЛ " Св. Георги" в Пловдив. Там ме приеха веднага, но не за задържане, а за раждане. Акушерката дори се опита да ми се скара защо не си нося багаж за раждане, но видяла притеснението в очите ми, се отказа да ми "чете задължителното конско".
В 6.05 часа на 11.09.2009 г. се роди моят син. Изплака и аз бях много щастлива. Роди се в 33 г.с. 2060 кг., 43 см. Малко, сладко, розово същество с тънки ръчички и крачето като клечки за зъби. В този момент на щастие не знаех,че след няколко минути ще ми го вземат, за да го сложат в кувьоз на кислородно Речник дишане, защото белите му дробчета са недоразвити. До обяд не знаех какво става с детето ми. Чувствах единствено щастие, защото съм родила. Когато на обяд доцентката ми каза, че не гарантира за живота му, че състоянието му е много тежко, целият свят се срина изведнъж за мен.

Не мога да опиша с думи какво е да излезеш от родилното отделение без детето си, с цветя в ръка, сякаш всичко е наред, а самата ти да знаеш, че нищо не е. Да се питаш защо ти си цяла, здрава и изглеждаш сякаш никога не си раждала, че се чувстваш физически перфектно, а твоето малко детенце лежи в една стая, в една "стъклена кошарка " с много тръбички по него и ти дори не можеш да го докоснеш?! Как и кога сгреших, за да се стигне до тук?


След около 40 дни, малко преди достигане реалната дата на термина ми, го изписаха. Малкият ми красавец беше вече 2300 г. Е, нищо че краченцата му стигаха до средата на ританките, а ръкавчетата нагъвахме по два пъти! Имаше голяма щръкнала коса и силен глас. Нямаше начин да не го чуят всички, когато е гладен.
Всичко, което преживяхме с баща му през тези дни се надявам да остане в миналото. Всичко , на което бе подложено това малко същество, нека е единствено в живота му. И до ден днешен се притеснявам за всичко, свързано със здравето и развитието му, въпреки че се развива прекрасно и Слава на Бога няма никакви увреждания. Вярвам,че така е трябвало да стане за мой житейски урок. Господ ми запази детенцето, сега аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!


Мили родители на недоносени дечица, мен ме спаси вярата и любовта и подкрепата на бащата на детето ми. Това беше най-важно в трудните дни след раждането.

Благодаря на лекарите от неонатологията в УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив, за професионалното им отношение, за това, че спасиха живота на моя син.
Вечно ще съм им благодарна!

 

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Здравеите на всички. Родих в началото на 7 месец по необичаен начин. Не всеки ден се вижда жена да роди вкъщи, в ръцете на мъжа си и голямото си дете, което е на почти 3 години и вижда всичко. Та да минем на историята. Цял ден ме болеше корема и бях сама у дома с големия ни син. Лазех по земята от болка и телефона ми званеше, а не можех да се добера до него, защото беше на плота. Тогава синът ми ми го подаде и така мъжът ми разбра какво се случва. Едва-едва, защото не можех да говоря и той се прибра за по-малко от 5 минути. Започна да звъни на бърза помощ, а те от там го питат: "Как се казва жена ти? Колко е годишна? Къде живеете? Кое дете ще ви е това?". Той се развика да идват, а те му затвориха. Той пак се обади за помощ, докато аз бях на земята, не можех да дишам, да говоря... Накрая склониха да изпратят линейка, но докато дойде детето се роди в ръцете на мъжа ми. Не дишаше, линейката дойде след по-малко от 2 минути след като родих. Отрязаха пъпната врав и го качиха в линейката, а след това и мен. Големия ми син вичко видя. Милото плачеше постоянно. Ще съм му благодарна цял живот, че ми донесе телефона. Не знам какво щеше да стане иначе... След това ни закараха в АГ-ВАРНА и там сложиха Криси на апаратно Речник дишане. Роди се 1240 гр. Изписаха го след два месеца. Какво ли не преживя детето ми, сега живее втори живот. Като се пооправи малко имаше малък проблем с очичките. Инжектираха му и в двете оченца едно лекарство, името му е АВАСТИН. Това му спаси зрението и благодарение на неонатологията в АГ-ВАРНА и офталмолога Светла Николова в Очна болница, Криси вижда, диша и всичко останало. Но докато стигнем до тука през какво ли не минахме. Важното е, че всичко се оправи.

Искам да кажа на другите родители на недоносени дечица да вярват, че всичко се оправя! Те трябва да го вярват и да го искат. Аз винаги сам казвала, че Господ си пази децата и при мен така стана - Господ ми го върна. Аз бях забранила на всички да плачат за Криси - не исках да му вкарват негативна енергия, все едно го оплакват, а той е жив.

Искам да изкажа благодарност на: Неонатология АГ-Варна и всички, които се грижеха за нашето детенце и го спасиха. На офталмолога Светла Николова в Очна болница. Искам да ви кажа едно голямо благодаря, за всичко, което направихте за Криси. Такива хора като вас заслужават нещо много, много голямо!!!

Автор: Антония

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Всичко започна септември 2009 година, когато лежах за задържане в "Майчин дом" - София. Според лекарите всичко беше наред, когато ме изписаха.
През цялата бременност се пазех толкова много, че дори още в 5 г.с започнах да излизам в болнични. И така на 5 октомври 2009 г., изведнъж в 14 ч. започна страшно силен кръвоизлив. Обадих се на Спешна помощ и на наблюдаващата ме гинеколожка. Тя каза да предам на спешния екип да ме карат в "Майчин Дом". Много се радвам, че всичко се случи там! Настаниха ме в предродилна зала. За мое съжаление беше същата лекарка която ме прие и предния път. Тогава тя извика още няколко лекари да се посъветва с тях какво да прави, понеже "не го видяли "това" предния път"!? Малко преди 20 ч. тя ми каза, че всичко е наред и ще ме задържат до термина. Съгласих се разбира се, започнах да звъня на роднини, за да ги успокоя. Тогава се сменяха докторите и дойде да ме види д-р Хранов. Само ме погледна, а след 5 минути дойдоха да ме вземат за спешно секцио.


Така в 20,51 ч. се роди Валерий.  Само 900 грама и 40 см. Беше едно малко лилаво същество, което даже не може да си поеме само въздух, взеха го веднага в неонатология. След това беше на 100% апаратно Речник дишане и на всевъзможни антибиотици и лекарства, за да го стабилизират. На 10.10 той започна да диша сам, но през това време теглото му спадна до 690 грама. Позволяваха ми да го виждам само вторник, а сведение имаше всеки ден, на тях само исках да чуя че е качил поне 10 грама, а за него това беше голямо усилие.
Така минаха 2 месеца, изписаха го 11.12.2009 г., 2,150 гр.
Естествено, после бяхме два месеца на Речник рехабилитация. Слава богу, той няма увреждания. Вече е на 1 година и 8 месеца, научи се да ходи сам, имаме си зъбки и лудеем на воля, само да има кой да ни гони :)


Искам да кажа, че просто трябва да мислите само за  хубави неща, не си мислете,че ще ви кажат най-лошото, вярвайте в бебчетата си.
С уважение мама Мила и тати Минчо

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446