Казвам се Женя Драгомирова Димитрова, на 32 год. от Варна. Първата ми бременност завърши с кухо яйце и затова при втората ме наблюдаваха повече, пих хормони до 3-тия месец, но като цяло нямах проблеми, изследванията ми бяха добри, нямах високо кръвно, висока захар. Но въпреки всичко на 24.05.2010 г. ми изтекоха водите-бистра течност и по спешност се наложи да се предизвика раждане, но лежах за задържане за 3 дни, тъй като ми поставиха лекарство за по-добро разтваряне на дробчетата на бебето.

И така на 27.05.2010 г. родих моето момченце Добромир, 40 см, 1480 гр. 2-а месеца и 8 дни по-рано от термина ми (05.08.2010) в 30 г.с. Мен ме изписаха след 3 дни, но моето бебенце остана в кувьоз в болницата (АГ-Варна). Още докато бях в болницата по съвет на моята сестра, която кърми дъщеря си 1 год. и 4 мес., изцеждах на ръка дори и няколко капки от коластрата. За съжаление моето бебе не можа да опита и капка от моята коластра.

Като се прибрах в къщи вече имах зряла кърма. Първият ден изцедих гърдите на ръка, но се разраниха, тъй като не знаех точната техника за цедене на ръка. Излекувах ги с крем за зърна и като оставих капчици кърма да изсъхнат на въздух върху разранените гърди. След това от моята сестра се сдобих с помпа за кърма. С нея за мене беше много по-лесно цеденето. Така започнах да цедя през 3 часа като само вечерта в 3ч. си почивах и спях. В Неонатология към АГ-Варна можеше майките да даряват кърма, която се давала на бебетата. Това ставаше като се събираше кърма 24 часа и се носеше в отделението в 12 ч. на обяд. В този час се научаваха и сведения за бебетата - как е здравословното им състояние, дали наддават, дали се хранят и т.н. За съжаление можеше да видиш беебто си само веднъж в седмицата за ок. 5-10 мин. И то само през , без да можеш да го докоснеш поне за секунда, но аз си казвах трябва да съм силна, да не падам духом за доброто на моето момченце. Но това бяха правилата на болниците в България. Така около 10 дена бебето ми беше на командно Речник дишане, след това на кислород, а след време започна да диша самичко и беше в кувьоза само заради ниското си тегло. Започна да се храни добре, наддаваше, понякога връщаше назад, но това беше нормално. Поради обработката на белите дробове с медикаменти, изкара Речник пневмония и някаква инфекция, но Благодаря на Бога успя да ги превъзмогне.

Това цедене и носене на кърма продължи 34 дни, след това понеже ми е първо бебе го преведоха в отделение за Jenya_Dimitrova2доотглеждане на недоносени бебета към Дом, майка и дете – Виница. В същият ден имаше свиждане и аз за първи път успях да погаля моята рожба за секунда. Преведоха бебето с тегло 1810 гр. и го поставиха отново в  кувьоз във Виница за няколко дена докато стане 2000 гр. След това го извадиха на легло и можех да си го гушкам като отида на свиждане. Това бяха най-щастливите ми дни. Отново свиждането беше само веднъж в седмицата за ок 15 мин. Докато бебето е в ръцете ти изпитваш най-голямата радост на света, но когато стане време да го върнеш отново на акушерките се чувстваш много нещастна. Въпреки това си казваш остава още малко и моето бебе ще си е при мен у дома в неговото креватче. Най-лошото беше, че поради опасност от инфекции във Виница не ми разрешиха да нося кърма за моето бебе. Това е така в някои от Българските болници и според мене не е правилно, но правилата са си правила. Наложи се да се цедя и да замръзявам кърма, за да успея да запазя лактацията до завръщането на моят син. Това може би беше най-трудния период преди да успея да си го взема у дома.

Но въпреки всичко аз всеки ден си повтарях „Кърмата е най-доброто за моето бебе - мога да я запазя за него. Ще успея!”. Във Виница хранеха бебетата с АМ. Там ме уверяваха, че Добромир има много добър сукателен Речник рефлекс, добре се храни, добре наддава и най-вероятно ще успее да засуче гърдата. И наистина след като стана 2710 гр. на 40 дни изписаха моето малко същество. Аз не знаех как се гледа бебе, как се кърми, бях чела много книги, но все пак друга е реалността. За това много ми помогна моята майка с начина на постяване на бебето на гърда, и с грижите околко малкия Добчо. Майка ми успешно е кърмила мен и сестра ми. Може би най-големият ми страх беше дали бебето ще засуче...

За първи път поставих бебето на гърда в деня, в който Добчо си дойде в къщи, засука но много кратко време и аз се притесних и взех кантар от сестра ми, за да го тегля колко изсуква. Оказа се, че изсуква само 4 гр. кърма, наложи се да се доизцеждам и да го дохранвам с изцедена кърма. Той трябваше да изяжда 45 гр. кърма или АМ Фризопре. Така няколко пъти го дохраних с кърма, докато не се свързах с Иви (Лидер за кърмене към Ла Лече Лига). Тя ме посъветва да направя така наречената компресия на гърдата, аз я послушах и бебето изсука ок. 30 гр. Тогава бях най-щастливата майка на света. Така правих всеки път, постепено спрях да го захранвам, спрях и да доизцеждам гърдите си. Моята кърма се беше регулирала по нуждите на бебето. От страх, че не наддава, докато не направи 6000 гр. го теглих всеки ден. Когато имаше дни, в които бебето не наддава добре се съветвах отново с Иви и тя ми помагаше с тънкостите в кърменето (дали бебето да суче само от една гърда или от двете и т.н.) Голям резултат за мен като лактогонни средства се оказаха суровите орехи и други ядки, лактогонен чай и лук. Така Добчо се научи да суче, дори вече суче и за по-кратко време. Но това не е всичко, свързано с недоносените бебета. При раждането си те са с недоразвити Речник ретина, имат шум в сърцето, тъй като не всички кръвоносни съдове се затварят, има опасност от Речник Хидроцефалия на главичката. По препоръка на лекарите се ходи на контролни прегледи за всичко. При нас за сега всичко е наред, дай Боже да е така и за напред. По психическо и физическо развитие децата изостават, гледата се приравнените месеци( гестационната възраст). През цялото време ме подкрепяше мъжа ми и цялото ми семейство, което продължава и до сега.

С горните редове се надявам да дам кураж и сили на всяка една майка, родила по-рано своето бебе. В заключение искам да и кажа: Бъди силна, не се притеснявай твърде много, направи всичко възможно да запазиш кърмата си за своето мъничко същество, защото то има най-много нужда от нея - тази вълшебна храна за неговото развитие.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Здравеите на всички. Родих в началото на 7 месец по необичаен начин. Не всеки ден се вижда жена да роди вкъщи, в ръцете на мъжа си и голямото си дете, което е на почти 3 години и вижда всичко. Та да минем на историята. Цял ден ме болеше корема и бях сама у дома с големия ни син. Лазех по земята от болка и телефона ми званеше, а не можех да се добера до него, защото беше на плота. Тогава синът ми ми го подаде и така мъжът ми разбра какво се случва. Едва-едва, защото не можех да говоря и той се прибра за по-малко от 5 минути. Започна да звъни на бърза помощ, а те от там го питат: "Как се казва жена ти? Колко е годишна? Къде живеете? Кое дете ще ви е това?". Той се развика да идват, а те му затвориха. Той пак се обади за помощ, докато аз бях на земята, не можех да дишам, да говоря... Накрая склониха да изпратят линейка, но докато дойде детето се роди в ръцете на мъжа ми. Не дишаше, линейката дойде след по-малко от 2 минути след като родих. Отрязаха пъпната врав и го качиха в линейката, а след това и мен. Големия ми син вичко видя. Милото плачеше постоянно. Ще съм му благодарна цял живот, че ми донесе телефона. Не знам какво щеше да стане иначе... След това ни закараха в АГ-ВАРНА и там сложиха Криси на апаратно Речник дишане. Роди се 1240 гр. Изписаха го след два месеца. Какво ли не преживя детето ми, сега живее втори живот. Като се пооправи малко имаше малък проблем с очичките. Инжектираха му и в двете оченца едно лекарство, името му е АВАСТИН. Това му спаси зрението и благодарение на неонатологията в АГ-ВАРНА и офталмолога Светла Николова в Очна болница, Криси вижда, диша и всичко останало. Но докато стигнем до тука през какво ли не минахме. Важното е, че всичко се оправи.

Искам да кажа на другите родители на недоносени дечица да вярват, че всичко се оправя! Те трябва да го вярват и да го искат. Аз винаги сам казвала, че Господ си пази децата и при мен така стана - Господ ми го върна. Аз бях забранила на всички да плачат за Криси - не исках да му вкарват негативна енергия, все едно го оплакват, а той е жив.

Искам да изкажа благодарност на: Неонатология АГ-Варна и всички, които се грижеха за нашето детенце и го спасиха. На офталмолога Светла Николова в Очна болница. Искам да ви кажа едно голямо благодаря, за всичко, което направихте за Криси. Такива хора като вас заслужават нещо много, много голямо!!!

Автор: Антония

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446