Историята на малката Ади

Когато се роди дъщеря ми, нямах достъп до информацията, която има в момента. Във форум "Бг мамма" намерих много информация, помощ, подкрепа и приятели, но ако имах възможност да чета всичко, което предстои, евентуално, на недоносеното ми бебе, щях да полудея от притеснение. Дъщеря ми се роди в 4 ден от 29 г.с., много незряла, 1300 гр., 39см. Престоя 48 дни в болница, 40 от които в кувиоз, и 8 на легло. Изписаха я 2.250 гр.,с препоръки за трансфонтанелна ехография, изледване на Речник урина заради наличие на бактерии, следене на хемоглобин и шум на сърцето. Имаше три кръвопреливания, една борба с инфекция и броене на всяко качено грамче. Карах тежка втора бременност, с Речник анемия, ниско кръвно и в края на 6 месец се разболях от грип. След седмица лечение получих слабо кървене и ме приеха в болница, престоях общо 19 дни. На 16 ден от престоясе роди дъщеря ми.

Следенето на бременноста ми беше в частна болница "Хигия", там мислех и да раждам

Когато получих кървенето, се оказа, че гинеколожката ми е на семинар и картона ми беше даден от нейната колежка с думите "това няма да го бъде". Бях приета в МБАЛ Пазарджик, с диагноза плацента превия. Една седмица след престоя ми там получих кръвоизлив, толкова силен, че чувах как кръвта бълбука докато изтича. На смяна се оказа гинеколог от така наречената "стара генерация". Обясни ми съвсем точно, какво евентуално да очаквам. Много вероятно аборт-раждане, придружено от кръвоизлив, или по-малко вероятно овладяване на положението. Включиха ме на системи и прекарах 6 часа в предродилна зала, като кръвоизлива намаля до незначителен.За съжаление седмица след това, получих контракции, от обяд на 28-ми ме държаха до обяд на 29-ти,като се има предвид, че към полунощ контракциите ми бяха на две минути.Същата нощ докараха и друг спешен случай и след преглед дежурната каза, че нямам разкритие и ме заряза. А аз още тогава раждах. На сутринта се събра екип, после и втори, и около обяд се разбра, че съм за спешно секцио. Стаята се напълни с лекари и много ясно осъзнах, че мога да не съм жива след половин час. Господ явно е имал други планове, защото на смяна се оказа доктора, който спря кръвоизлива. Докато чаках да ме свалят в родилна зала видях уплашения млад лекар, който изброяваше с ужас на сестрата -0 група, резус отрицателен, две, не 4 банки кръв и да имат готовност за още, кръвно 90 на 60, хемоглобин 94. знаех че не е на добре, но тази пълна информация за действителното ми състояние получих после от интернет. През цялото време бях в съзнание и напълно адекватна.Лекар от единия екип предложи да сложат монитор за да чуят тоновете на бебето (доктор Щерев, известен повече като бащата на Лейди Би),моят лекар-доктор Георгиев, му каза  следното - "Колега, какво бебе? В момента се борим за майката!" И реши да провери дали имам разкритие.От този момент нямам никакво съмнение, че Господ ми го прати. Имах 10 см. разкритие и можех да си родя нормално. раждането беше бързо, детето изплака вяло, правиха ми кюртаж, за да предотвратят евентуален кръвоизлив. Толкова бях уплашена, че изобщо не помислих за бебето. Кошмара за нея започна след час. Дойде д-р Георгиев, пак съвсем спокойно ми обясни, че колегите му са отлагали раждането до последно, защото като много рискова родилка, никой не е искал да се падна в смяната му. Каза, че детето е момиче, добре е, защото шанса им за оцеляване бил много по- голям от момчетата. Медицината и до днес не знае защо, но е факт. Детето е по-голямо за седмиците си, но все пак много незряло, но с добри шансове. Дъщеря ми се казва Ади и е на 7 годинки.

adiКакто писах, престоя  неонатологията на Пазарджишката болница беше 48 дни. Всяка сутрин имах право да звъня по телефона и да получавам информация. След което палех колата и отивах в отделението,около 11 часа ме пускаха за 5 минути и гледах през витрината малкото телце на дъщеря ми. Чета, че в много отделения тази практика липсва, при нас не е така. Информацията беше изчерпателна, в повечето случаи ми я даваше завеждащата отделение д-р Димитрова. По време на престоя на дъщеря ми имаше още 11 недоносени бебета, кувьозите бяха 7 нови дарени от италианска фондация и няколко доста старички. Детето ми беше поставено в един от новичките. Прекара 3 дни под палатка, но не е имала нужда от Речник изкуствено дишане. На третата седмица и прегледаха очите и с тях всичко беше наред. След изписването и три поседователни  трансфонтанелни ехографии, педиатъра при който я бах записала, каза, че детето няма мозъчни отклонения и да престанем с изледванията. Дъщеря ми се разболя за първи път на 11 месеца, Речник бронхиолит и престпй в болница.В епикризата пишеше, че е дете с нормални психични и физически показатели отговарящи на възраста и. Първите зъбки излязоха на 6 месеца, некоригирана възраст. Започна да седи стабилно на 8 месеца., а да се изправя на 11 месеца. По това време започна да повтаря съзнателно и думичката "ма ма". Проходи на година и три месеца. На 20 месеца започна да говори изречения и после нещата се изравниха с връстниците родени на термин. Пуснах я на детска градина на две години и 8 месеца, посещава я вече 4 години, смени 4 госпожи, никоя не е забелязала да е с нещо по различна от връстниците си. По чувствителна е, не обича да и говорят на висок глас, но е контактна и общителна. Упорита и самостоятелна е, храни се сама и се облича от момента, в който тръгна на градина, по същото време спрахме да ползваме и памперси.Трудно свикна с градината, но и оказа положително влияние. Спря да се страхува от непознати и да плаче когато посещава непознати места за първи път. Бързо помни стихчета, много внимава когато и преподават и според госпожите има всички данни да бъде добра ученичка. Грешката която допуснах при отглеждането й беше, че я захраних рано, бързах да навакса килограми, от това имаме здравословен проблем. Киселинен Речник рефлукс, който стои в основата на всичките ни кашлици и хреми, и 3-4 пневмонии. Три години търсихме причина за нощните давенки, с това само отложихме навременното лечение. Вина в случая нямам, лекарите ни толкова си могат. Обиколих две дузини, поставяха какви ли не диагнози, грешни лечения, обаче не се отказах, защото като родител усещах че грешат. Слушайте сърцата си, няма да ви подведат, що се отнася до децата ви. Много кураж, много оптимизъм, малко непукизъм трябва (когато някой случаен "приятел", знае че детето ти е недоносено, но въпреки това цъкне с Речник език,"ама много сте дребни!", "ама вие още ли не се смеете, ми време ви е!" Идвало ми е да ги помилвам с опакото на ръката ми. При всяко дете е индивидуално развитието. Нашите са специални, но не по-различни от всички други деца. Трябва им повече време, повече обич, повече търпение, и винаги има и доза съмнение "Ама нали това не се случва защото се родихме малки?". И този въпрос няма еднозначен отговор, аз поне не съм намерила верният. Трябва да приемаме децата си, такива каквито са, а не такива, каквито, ние искаме те да бъдат. Мисля, това е най-важно за да сме полезни на тях и на себе си.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446