Радвайте се на малките успехи днес и оставете времето и обичта ви да свършат останалото

Дъщеря ни е зачената ин витро. Цялата процедура протече много леко и се получи от първия път. След зачеването смятахме, че големите проблеми са останали зад нас - но, за съжаление, те тепърва предстояха.

Бременността ми беше много проблемна. Кървене в четвърти месец, силно скъсена шийка на матката (под 1 см в 14 седмица), серклаж, лежане, инжекции фраксипарин - и всичко това придружено от непрекъснатия страх, че всеки момент можеш да загубиш бебето, което съвсем скоро си усетила да се движи в теб.

В крайна сметка успяхме да стигнем до 30 г.с. Беше петък вечер, на 18 декември и бях решила да украсявам коледната елха. В момента, в който закачих първата играчка, усетих как водите ми изтичат. Обадих се на лекаря, който следеше бременността ми, и поехме към Майчин дом. Не си бях взела нито документи, нито дрехи - единствената ми мисъл беше какво ще се случи с бебето.

В болницата ме сложиха на системи - за задържане на контракциите и антибиотици и започнаха курс с кортикостероиди за разгъване на дробчетата. След четвъртата инжекция, на 21 декември, със секцио се роди дъщеря ни.

Не можах да я видя тогава. Помня огромното си отчаяние, когато ми съобщиха, че е само 1270 грама. Малко след това я чух, че изплака и за първи път в живота си се разплаках от щастие.

Мария прекара 2 месеца в болницата. Първия ден дишаше сама в кислородна палатка. След това всеки ден състоянието й се влошаваше. Оказа се, че има инфекция на дробчетата, резистентна на антибиотиците, които й бяха включили профилактично. Получи Речник пневмоторакс и няколко дни беше с дрен в дробчето, за да изкарва въздуха и течностите. Белегът още се вижда. Имаше Речник жълтеница, Речник анемия и мозъчен кръвоизлив.

Вляха й толкова много лекарства, колкото аз не съм приемала през целия си живот. А тя беше малко над килограм и памперсът й стигаше до гърдичките.

Няма да описвам всички тревоги за живота й, огромното чувство за вина, притесненията дали няма да има трайни увреждания - не мисля, че мога да ги предам с думи на някой, който не е минал през това.

През февруари я взехме у дома. Внезапно се оказа, че сме изчели толкова много за проблемите на бременността и на недоносените - а толкова малко знаем как се гледа бебе.

Аз бях поддържала Речник лактация с цедене, но Мария не искаше да пие кърма. В болницата беше свикнала с АМ и пиеше кърма само ако я добавя към млякото. В началото не плачеше изобщо. Имаше колики, но явно в болницата не беше свикнала, че ще й обърнат внимание, ако плаче - и тихичко се превиваше и пъшкаше.

Постепенно свикнахме една с друга. В първите месеци ходехме на много прегледи - неонатолог, офталмолог, ТФЕ, невролог. Четири месеца ходихме на Речник рехабилитация.

Мария проходи сравнително рано - преди да навърши 1 година коригирана възраст. Сега е на 1 година и 3 месеца коригирана възраст, знае доста думички и се опитва да ги свързва. Не се спира въобще на едно място и ужасно обича да е сред хора. Все още е дребничка. С изключение на две хреми, не е боледувала.

Надявам се преждевременното й раждане да е най-голямото препятствие в живота й и отсега нататък всичко да бъде наред.

На всички, които преминават сега през това изпитание, бих искала да кажа: Пазете си силите - те ще са нужни на децата ви. Не се самообвинявайте, не се оставяйте на черните мисли и страховете - и без това повечето са извън вашия контрол. Преждевременното раждане е изпитание за детето, но и за родителите. Трудно е да създадеш връзка с бебето, когато то е в болница и го виждаш веднъж на няколко дни. Когато го приберете у дома, постепенно това ще се промени - с грижите, с първата усмивка, със заспиването в прегръдката на мама.

Не правете далечни планове, радвайте се на малките успехи днес и оставете времето и обичта ви да свършат останалото.

 



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446