Борба за живот

В коя гестационна седмица се роди Вашето бебе? : 34
С какви размери се роди Вашето бебе? : 1470 гр и 43 см
Колко време престоя Вашето бебе в болница? : 30 дни
Каква беше причината за преждевременното раждане? : не е ясно, може би инфекция
В коя болница родихте Вашето бебе? : Майчин Дом София
На каква възраст е в момента Вашето бебе? : 1 г и 9 м реални
Бебето Ви има ли някакви усложнения в следствие на своята недоносеност? : изоставане в ръст и тегло, но се надявам да компенсира
Какво е Вашето послание към останалите родители на недоносени деца? : Вярвайте в децата си! Макар и толкова малки ще ви изненадат колко са силни и борбени! Учете се от тях!
Какво смятате, че трябва да се промени в българските болници и неонатологична грижа? : Да се въведе кенгуру грижата, да се назначат психолози, които да помагат на семействата на недоносените деца


Казвам се Кристина и имах една страхотна безпроблемна бременност като изключим, че основно можех да ям плодове, от другите неща ми ставаше доста често лошо. Бебето вървеше малко по малко, но в рамките на нормалното около 1 седмица изоставаше. До 13.09.2011, когато отивайки на преглед на доц. д-р Димитрова не се оказа, че вече изостава 1 месец. Кръвопотокът беше в граници, но тя каза, че ще трябва да се следя често и е доста вероятно да се наложи в един момент да извадят бебето, ако продължава да изостава. Малката душица явно реши сама да излиза и на 14.09.2011 г в 23.40 ч се роди по естествен начин, 1470 гр, 43 см, нашата принцеса Миа. Раждането ми беше леко и бързо. Докато раждах дежурният лекар мина и пита в коя седмица съм. След като разбра, че съм в 34 г.с каза "Спокойно, над 2 кг ще е", но аз знаех, че няма как да е така, защото предния ден доц. Димитрова я беше измерила 1350 гр и добре, че бях подготвена. Роди се и не я чух да изплаква, отнесоха я и аз попитах "Жива ли е?". Отговориха ми "Да" и ме оставиха да лежа в родилната зала сама. След малко дойде неонатоложката и каза, че според нея има инфекция и затова й включва 3 антибиотика още преди да се излезе изследвания. Благодаря й за бързата реакция, защото се оказа права и спести ценно време. Миа се оказа с бета стрептококова инфекция. След като минаха 2 часа в родилна зала ме настаниха в една стая с майка с близнаци, също родени преждевременно и добре че беше така. Много мъчно ми ставаше, когато сутрин на визитацията влизаха лекарите и питаха "Къде са вашите бебета" и после веднага сами си отговаряха "А вие малки сте ги родили". До другия ден в 13 ч, когато даваха сведения, не знаех нищо за малкото ми бебе. За щастие от началото дишаше сама. Спомням си първия път, когато я видяхме с таткото, колко малка и беззащитна ни се видя. Но тя доказа, че е много силна и борбена. В продължение на 1 месец всеки ден със свито сърце отивах на обяд в болницата, за да чуя как е Миа. Събирахме се всички родители и пред всички съобщаваха новините и всички изтръпвахме при лошите такива. Радвах се на всеки грам, който е качила, на всеки мл повече изядено мляко. Минахме през тежка Речник жълтеница, Речник анемия и всички често срещани проблеми при недоносените. След като я изписаха почнахме с безкрайните прегледи по лекари - очен, невролог, неонатолог, гастроентеролог, ендокринолог и какви ли не. Миа си остана по-дребничка и към момента не е наваксала като см и кг и затова ни пращаха на какви ли не изследвания. За съжаление много малко са лекарите в България, които наистина са приели професията си за призвание. Затова искам безкрайно да благодаря на екипа на МД София и особено на доц. д-р Слънчева, благодарение на които Миа е жива и здрава и продължават да я наблюдават.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446