Моето щастие!

В коя гестационна седмица се роди Вашето бебе? : 33
С какви размери се роди Вашето бебе? : 48 см
Колко време престоя Вашето бебе в болница? : 2 седмици
Каква беше причината за преждевременното раждане? : Инфекция
В коя болница родихте Вашето бебе? : АГ-Варна
На каква възраст е в момента Вашето бебе? : 3 месеца 6 дни
Бебето Ви има ли някакви усложнения в следствие на своята недоносеност? : Речник Анемия и херния.
Какво е Вашето послание към останалите родители на недоносени деца? : Вярвайте във вашите деца!!! Те са много по-силни от колкото предполагаме.
Какво смятате, че трябва да се промени в българските болници и неонатологична грижа? : В нашите болници има много неща които трябва да се променят. На първо място, нови кувьози и животоспасяващи медикаменти. Прекланям се пред лекарите в АГ болница Варна.


Здравейте!

Казвам се Кристина и съм на 32 години от Варна. Бременноста ми беше абсолютно перфектна. Всичко беше идеално и се развиваше по книга. Терминът ми беше за 4 април 2013г. Не съм приемала никакви медикаменти, освен желязо и магнезий. И така до злощастния 19 февруари (33 г.с.), когато в 6:30ч. сутринта водите ми започнаха да текат. Никога не бях изпитвала по голямо притеснение и страх. След неуспешните опити на акушерките да задържат плода, родилния процес започна. Александър се появи на бял свят в 15:30 часа. Тежеше 2450гр. и ръст 48 см. До тук всичко беше добре, докато след 2 часа не дойде лекарката да ни съобщи, че детето е с Речник пневмония, на командно Речник дишане с неразвити дробчета. Не можех да повярвам, моето родено детенце беше цялото в игли и маркучи и се бореше за своята глътка живот. Започна лечение с антибиотици и вливане на сърфактант за разгъване на дробчетата. Всеки ден в определен час ходехме да ни дават информация, как протича лечението. Постоянно ни се задаваше въпроса.: "Вие за кой номер чакате?" Номер 60. Всеки път когато засатвах пред вратата на неонатологичното отделение, коремът ми се свиваше на топка. Какво ли ще ми кажат? Първите няколко дни нямаше никакво подобрение, все една и съща информация. Естествено не ни се размина и жълтеницата. И така 2 седмици. Най-дългите и тягостни 2 седмици. Няма да забравя никога думите на една от лекарките: ''Днес го изключихме от апарата. Диша сам.'' Разплаках се. И сега си плача. Малко по малко, Алекс започна да се възстановява и след втората седмица ни изписаха .
Сега сме на 3 месеца и 6 дни. Водим го редовно на прегледи за очите. Имахме анемия, което наложи преливане на кръв. В момента следим нивото на хемоглобин. Имаме и херния, която ще оперираме вероятно към 6-тия месец.
На пук на всичко Алекс е едно силно и жилаво момченце. Яде за двама и качва килограми. Добре е и благодаря на Бога! Когато ми се усмихне всичко останало изчезва. Той е смисъла на живота ми!



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446