Дъщеря ми се роди в 28 г.с., 1430г / 40 см . Бременността ми беше проблемна, от 4 месец започнах да получавам безболезнени контракции, бях 40 дни в болницата за задържане. Пиех партусистен, магнерот + обезболяващи инжекции - папаверин и бусколизин. Вследствие на тези контракции шийката ми се скъси. Изписаха ме да продължа лекарствата и режима в къщи. Въпреки, че много внимавах, на 20.08.1999 г., по време на сън ми изтекоха водите ... Постъпих веднага в Окръжна болница в Пловдив, където е най-доброто неонатологично отделение в града. Започнаха веднага кортикостероидна терапия за дробчетата, а на мен ми следяха всеки ден кръвните показатели за инфекция.  На 25.08 вечерта започнаха болезнени контракции, поставиха ми система партусистен, за да спрат раждането, но въпреки това сутринта вече бях с 5 см разкритие и доктора каза, че няма смисъл да се задържат повече нещата... Родих нормално, без никакви усложнения за мен, бебето изплака веднага, не е реанимирана.  Благодаря на Бог и екипа на болницата, че всичко мина нормално и че дъщеря ми се роди точно в това родилно отделение. Веднага я поставиха в кувьоз, включиха и системи с антибиотик заради преждевременната руптура на мембраните, не е интубирана, дишаше си самичка, първите 4 дни беше под…

Когато се роди дъщеря ми, нямах достъп до информацията, която има в момента. Във форум "Бг мамма" намерих много информация, помощ, подкрепа и приятели, но ако имах възможност да чета всичко, което предстои, евентуално, на недоносеното ми бебе, щях да полудея от притеснение. Дъщеря ми се роди в 4 ден от 29 г.с., много незряла, 1300 гр., 39см. Престоя 48 дни в болница, 40 от които в кувиоз, и 8 на легло. Изписаха я 2.250 гр.,с препоръки за трансфонтанелна ехография, изледване на урина заради наличие на бактерии, следене на хемоглобин и шум на сърцето. Имаше три кръвопреливания, една борба с инфекция и броене на всяко качено грамче. Карах тежка втора бременност, с анемия, ниско кръвно и в края на 6 месец се разболях от грип. След седмица лечение получих слабо кървене и ме приеха в болница, престоях общо 19 дни. На 16 ден от престоясе роди дъщеря ми. Следенето на бременноста ми беше в частна болница "Хигия", там мислех и да раждам Когато получих кървенето, се оказа, че гинеколожката ми е на семинар и картона ми беше даден от нейната колежка с думите "това няма да го бъде". Бях приета в МБАЛ Пазарджик, с диагноза плацента превия. Една седмица след…

Стефан е сбъднатата ми мечта след 8 годишен стерилитет, резултат от успешно in vitro. Имплантираха ми три ембриона, и трите се хванаха и после един по един започнаха да отпадат - серия кръвоизливи, отлепяне на плодни сакове и като цяло едно кошмарно начало на бременността. Всъщност цялата ми бременност беше много тежка - серклаж, контракции от 15 г.с., силни лекарства. В 32 г.с. ми се спука мехура - приеха ме в болница, лежах 1 седмица в предродилна зала на системи за задържане и в първата седмица на осмия месец се роди Стефан. Много мъка събрах в болницата, много огорчение и ненавист към персонала, който си правеше каквото поиска и никой не ме чуваше, като им казвах важни неща за бебето - имаше разширени вентрикули, които още пренатално бяха установени, дадох им снимка от видеозона, но те я изгубиха.. Така и не му направиха трансфонтанелна ехография, заведох го по собствено желание, като излязох от болницата. Стефан се роди 2300 кг, 43 см, 33 г.с. В добро общо състояние Пренатално му бяха установени разширени вентрикули от доктора, който следеше бременността ми, но лекарят който ми прави секциото не обърна внимание на това, дори не погледна УЗИ снимките които му дадох. Просто няма…

Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар. Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе - 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. "О Боже, какво е това" - извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече. В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха "Ааа ти си с аборта". Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не…