Всичко започна септември 2009 година, когато лежах за задържане в "Майчин дом" - София. Според лекарите всичко беше наред, когато ме изписаха.През цялата бременност се пазех толкова много, че дори още в 5 г.с започнах да излизам в болнични. И така на 5 октомври 2009 г., изведнъж в 14 ч. започна страшно силен кръвоизлив. Обадих се на Спешна помощ и на наблюдаващата ме гинеколожка. Тя каза да предам на спешния екип да ме карат в "Майчин Дом". Много се радвам, че всичко се случи там! Настаниха ме в предродилна зала. За мое съжаление беше същата лекарка която ме прие и предния път. Тогава тя извика още няколко лекари да се посъветва с тях какво да прави, понеже "не го видяли "това" предния път"!? Малко преди 20 ч. тя ми каза, че всичко е наред и ще ме задържат до термина. Съгласих се разбира се, започнах да звъня на роднини, за да ги успокоя. Тогава се сменяха докторите и дойде да ме види д-р Хранов. Само ме погледна, а след 5 минути дойдоха да ме вземат за спешно секцио. Така в 20,51 ч. се роди Валерий.  Само 900 грама и 40 см. Беше едно малко лилаво същество, което даже не може…

Дъщеря ни е зачената ин витро. Цялата процедура протече много леко и се получи от първия път. След зачеването смятахме, че големите проблеми са останали зад нас - но, за съжаление, те тепърва предстояха. Бременността ми беше много проблемна. Кървене в четвърти месец, силно скъсена шийка на матката (под 1 см в 14 седмица), серклаж, лежане, инжекции фраксипарин - и всичко това придружено от непрекъснатия страх, че всеки момент можеш да загубиш бебето, което съвсем скоро си усетила да се движи в теб. В крайна сметка успяхме да стигнем до 30 г.с. Беше петък вечер, на 18 декември и бях решила да украсявам коледната елха. В момента, в който закачих първата играчка, усетих как водите ми изтичат. Обадих се на лекаря, който следеше бременността ми, и поехме към Майчин дом. Не си бях взела нито документи, нито дрехи - единствената ми мисъл беше какво ще се случи с бебето. В болницата ме сложиха на системи - за задържане на контракциите и антибиотици и започнаха курс с кортикостероиди за разгъване на дробчетата. След четвъртата инжекция, на 21 декември, със секцио се роди дъщеря ни. Не можах да я видя тогава. Помня огромното си отчаяние, когато ми съобщиха, че е само 1270…

Вече ви разказах всичко за раждането и престоя в болницата на Софи. Но знам, че много майки се сблъскват със следният въпрос: „Възможно ли е да кърмя недоносеното си бебе?” За съжаление в повечето български болници отговорът на този въпрос е: „Не, не е възможно. Веднага вземете медикаменти за спиране на лактацията.” Това обаче съвсем не е така. И в тази категория „Лични истории за кърменето” ще ви покажа колко много майки са успели да кърмят своите недоносени бебета. А сега ще ви разкажа и нашата история. След като ми направиха секциото и нямах никаква представа ще имам ли бебе или не, кърменето беше последното нещо, за което мислех. Бях в тежко състояние и няколко дни се опитваха да ме стабилизират. През това време аз се молех да не ми слезе кърмата точно сега, защото не можех да се надигна, а какво остава да се справя И с това ново и непознато за мен събитие. Слава Богу стана точно така. Кърмата ми слезе на шестия ден. До тогава аз малко се бях поосъзнала, бях впрегнала съпругът ми да разузнае какво се прави в такива ситуации, да ми донесе книги, да ми донесе помпа за кърма. Тогава дойдоха и лекарите, чиято…

Здравейте и от мен Цвети, ще ви разкажа нашата история малко тъжна ,но със щастлив край. След няколко години опити да забременя нормално, ходене по лекари, изследвания и какво ли не с помощта на д-р Димов, целия екип на Център за репродуктивно здраве „Надежда” и ФАР направихме първи опит инвитро и за наше голямо щастие се оказа успешен. С нетърпение чаках първия преглед, за да ми каже какво се случва. Тогава научих щастливата новина, че очаквам близнаци. И така седмица по седмица чаках нещо различно да почне да ми се случва, за да разбера, че съм бременна. И така след 7 – 8 г.с. се започна гадене, повръщане, стигнах до болница на системи, бях ужасно изтощена. След 18 г.с. гаденето спря и малко се успокоих, но след няколко седимци започнаха моите мъки с контракциите. Започнах хапчета, но имах и болки. Вкараха ме в болница на системи и инжекции за да се успокои матката и да намалеят и контракциите. Жива и здрава ме изписаха след няколко дни, лежах постоянно и не смеех никъде да мръдна само всичко да е наред. Нещата лека полека се успокоиха и решихме да отидем на почивка за 2 дни на близо до града в който живеехме.…

Когато разбрах, че съм бременна, колкото и дълго време да мечтаех за този миг, отново се оказах неподготвена. В комбинация с болестта на нашето време – интернет и прекомерното количество информация, аз не спирах да попивам всичко за бременността, раждането, майчинството, кърменето и т.н. Бях прочела тонове литература, исках да се чувствам подготвена, когато малкото човече се появи на бял свят. Заливаше ме всякаква информация и аз непрестанно мислех дали всичко ще е наред с бременността, дали бебето ще бъде здраво, какви изследвания трябва да направя и пр., и пр. Исках всичко да бъде изрядно. Биохимични скрининги, фетални морфологии, токсоплазмози и какво ли не. Прочетох всичко, което може да се прочете, но нито веднъж не отделих време на преждевременното раждане и недоносените бебета. Това очаквах най-малко да ми се случи, защото имах сравнително лека бременост, без сериозни проблеми, контракции и т.н. Но винаги се случва точно това, което най-малко очакваме. Бременността си напредваше и ставаше все по-трудно и по-тежко. Вече не можех да спя нормално, тежеше ми бебето, задушавах се, спях с 3 възглавници под себе си, почти в седнало положение и отново имах усещането, че някой ми е стъпал на врата. Приеха ме в болница с високо кръвно и…