Борбената Велинка, родена само 550 гр. сега е едно здраво и щастливо дете

Здравейте и от мен Цвети, ще ви разкажа нашата история малко тъжна ,но със щастлив край. След няколко години опити да забременя нормално, ходене по лекари, изследвания и какво ли не с помощта на д-р Димов, целия екип на Център за репродуктивно здраве „Надежда” и ФАР направихме първи опит инвитро и за наше голямо щастие се оказа успешен. С нетърпение чаках първия преглед, за да ми каже какво се случва. Тогава научих щастливата новина, че очаквам близнаци. И така седмица по седмица чаках нещо различно да почне да ми се случва, за да разбера, че съм бременна. И така след 7 – 8 г.с. се започна гадене, повръщане, стигнах до болница на системи, бях ужасно изтощена. След 18 г.с. гаденето спря и малко се успокоих, но след няколко седимци започнаха моите мъки с контракциите. Започнах хапчета, но имах и болки. Вкараха ме в болница на системи и инжекции за да се успокои матката и да намалеят и контракциите. Жива и здрава ме изписаха след няколко дни, лежах постоянно и не смеех никъде да мръдна само всичко да е наред. Нещата лека полека се успокоиха и решихме да отидем на почивка за 2 дни на близо до града в който живеехме.…

От перфектна бременност до преждевременно раждане

Когато разбрах, че съм бременна, колкото и дълго време да мечтаех за този миг, отново се оказах неподготвена. В комбинация с болестта на нашето време – интернет и прекомерното количество информация, аз не спирах да попивам всичко за бременността, раждането, майчинството, кърменето и т.н. Бях прочела тонове литература, исках да се чувствам подготвена, когато малкото човече се появи на бял свят. Заливаше ме всякаква информация и аз непрестанно мислех дали всичко ще е наред с бременността, дали бебето ще бъде здраво, какви изследвания трябва да направя и пр., и пр. Исках всичко да бъде изрядно. Биохимични скрининги, фетални морфологии, токсоплазмози и какво ли не. Прочетох всичко, което може да се прочете, но нито веднъж не отделих време на преждевременното раждане и недоносените бебета. Това очаквах най-малко да ми се случи, защото имах сравнително лека бременост, без сериозни проблеми, контракции и т.н. Но винаги се случва точно това, което най-малко очакваме. Бременността си напредваше и ставаше все по-трудно и по-тежко. Вече не можех да спя нормално, тежеше ми бебето, задушавах се, спях с 3 възглавници под себе си, почти в седнало положение и отново имах усещането, че някой ми е стъпал на врата. Приеха ме в болница с високо кръвно и…

Чудесата се случват всеки ден, просто трябва да вярваме и да се борим с всички сили

Бебето ми се роди в 11 часа преди обяд,с тегло 2200 гр. и 45 см. По развитие на органите стана ясно, че всъщност съм била в 34 г.с. и ми обещаваха, че нищо не подсказва да има проблеми. Детето изплака нормално, беше поето веднага от екип педиатри, всяка процедура беше спазена перфектно. След което ми обясниха, че всичко е почти наред, но са я изпратили в Педиатрията, защото има малка нужда от кислород и предполагат, че ще постои 10-тина дни там, докато се стабилизира и наддаде малко на тегло. Три часа след раждането ми, вече в стая, с един куп шевове и разкъсвания, въпреки малкото бебе, но вероятно заради трудно предизвикания родов процес, болеше много, но аз мислех само и единствено къде е детето ми, и че е далеч от мен. Започнах да обмислям как да стана и да си тръгна, за да отида там където е тя. Тя още нямаше име, беше с номер, и беше в друга болница, а това ме плашеше. През нощта почти не спах и точно в 6 сутринта, напълно облечена с приготвен багаж, чаках визитация, за да им кажа, че се самоизписвам, за да отида при детето си. Не издържах далеч от нея, въпреки…

Имах перфектно раждане, а после...?

Бях хубавка девойка, от онези презадоволените. Бях щастлива, имах всичко. Омъжих се за голямата си любов и нямаше по щастлив човек от мен, а и не знаех, че има начин да бъде по друг начин. Забременях. Имах прекрасна бременност. Всичко вървеше нормално, бях от добре обгрижваните бременни, защото гинеколожката ми беше моя дългогодишна позната и нито за миг не съм се съмнявала, че тя ще наблюдава перфектно бременността ми. Наблюдението ми беше платено, правеха ми се редовни изследвания, а и аз се чувствах чудесно, дори работех активно. Въпреки че в началото имах прокървяване, заради което пиех хормони и обезболяващи, но това не ми се отрази кой знае колко лошо, като изключим прекаленото напълняване. В 27 г.с ми откриха бактерии в бъбреците и се наложи 5 дни да пия антибиотик. Бях спокойна, защото ми беше изписан от лекаря ми, а аз й вярвам безрезервно. След това отново всичко беше наред. Една неделя в 32 г.с. /началото на 8-ми месец/, през целия ден нещо не беше както трябва. Не знаех какво не е наред, защото не беше нещо, което да ми причинява голям некомфорт, но не ми беше съвсем добре. В началото не обърнах внимание, но до вечерта вече имах усещането, че…

Софи е моята малка борбена принцеса

Събудих се от зверски болки, някой крещеше името ми, имах чувството, че ме режат в момента, едва успявах да отворя очи, питайки как е бебето... „1440 гр. е, хипотрофна... „ това ме накара да се събудя моментално. 1440 гр.?! Как е възможно изобщо? Как се оказахме в тази ситуация? Жива ли е? Какво означава хипотрофна? Диша ли? Изплака ли? Ще живее ли? Има ли й нещо? Какво да очаквам? Искам да я видя, моля ви, искам да я видя... Не мога да опиша всички мисли, които ми минаваха през ума тогава..., само плачех, болеше ме операцията, но ме болеше сърцето повече... Малкото ми момиченце трябваше да излезе по-рано, ей така като на сън, неочаквано за нас.. страдала е в мен, казаха... Не можех да я видя. Самата аз не бях в добро състояние. Няколко дни стоях в интензивното, без възможност да се движа, кръвното ми така и не спадаше. Пет дни аз не можех да видя дъщеричката си, не знаех как изглежда, не можех да я гушна, не можех да я погаля, не можех да й кажа „обичам те, ще се справиш”. Мъжа ми я снима с мобилния си и ми я показа.... разплаках се. Беше едно малко същество, в…
Страница 11 от 12


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446