Как опитът в интензивното неонатологично отделение ме направи по-добър родител

Как опитът в интензивното неонатологично отделение ме направи по-добър родителАвтор: Стейси Скризак Докато медицинска сестра ме вкарваше в отделението, умът ми беше в мъгла. Към мен беше прикачен катетър с торбичка за Речник урина, а тялото ми беше слабо и се мъчеше да оцелее. В коридора беше тихо. Само тихия шепот на медицинските сестри можеше да се чуе, след като количката ми зави зад ъгъла. Влязохме в тъмна стая, осветена от мека синя светлина, която падаше върху два кувьоза. Докато медицинската сестра ме наместваше по-близо до тях, тя тихо каза: „Тези две са ваши. Поздравете вашите бебета. " Винаги съм знаела, че децата ми ще бъдат недоносени бебета, но никога не съм планирала това, което се разви през 2013 г. Бях бременна с тризнаци и бременността ми се считаше за рискова, затова знаех, че ще се нуждаят от малко помощ в интензивното отделение за новородени. Това, което обаче не очаквах, беше животът на моето семейство да тръгне в съвършено различна посока, изпълнена със скръб, триумф и сила. Бях чувала за интензивното неонатологично отделение, но не бях сигурна какво да очаквам. След като родих тризнаците в 22 г.с. от бременността, загубихме първото си дете, Аби. Дробовете й бяха недоразвити и твърде слаби,…

Отворено писмо от една майка на недоносено към друга

Ерин Томсън вече добре знае какво е да прекарваш дните си в интензивно неонатологично отделение. В това писмо тя споделя опита си с майките, тепърва тръгващи по този тежък път. Тихо гледах как те доведоха да видиш бебето си за първи път, спомняйки си своя собствен страх при тази първа среща. Усмихнах се с разбиране и промълвих „Честито". Изслушах заедно с теб разясненията на акушерката за всяка тръбичка, жица и монитор, знаейки без дори да те погледна, че не чуваш нито дума. Иска ми се да те уверя, че всичко ще е наред, но не мога... никой не може. Аз бях там и когато донесоха бебето ти, толкова мъничко сред всичките тръби. Гледах невярваща, че това крехко създание е вече част от този свят и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Искаше ми се да запечатам всеки миг във снимка, за да не пропуснеш тези първи часове. Аз срещнах моя син за първи път след деветчасова раздяла, питайки се какво му се случило през тези часове. Какво съм пропуснала? Никога няма да знам. През следващите месеци и ти ще разбереш тежестта на този въпрос. Толкова много мигове ще отминат без теб. Виждам следите от абокат на ръката ти,…

Моята история започва през пролетта

Една по-различна история, тази на Йорданка Янкова - за невидимите нишки, които свързват братя и сестри. Здравейте, пише Ви едно вече пораснало 32-годишно недоносено бебе :)Казват, че връзката на едно дете с майката не свършва с прерязването на пъпната връв, свързаност която се обяснява с инстинкти, усещания, които са понятни само на една майка към рожбата й и на рожбата към своята майка, но има една друга връзка, която според мен е много по-дълбока, това е онази невидима нишка свързваща братя и сестри, и единствено необяснима за тези, които никога не са я почувствали... Моята история започва през пролетта, по времето когато цъфтят вишните, когато света се събужда за живот и любов. Велики четвъртък сутринта,... и ето ме и мен... Никога не съм чувствала рождената си дата като празник, но с настъпването на Великденските празници, когато дойде моят четвъртък, усещането е някак си по-особено... Причината, за да поизбързам, е токсоплазмоза. Заболяване, което предизвиква изтъняване на плацентата, съответно и евентуално преждевременно раждане. И не, майка ми не се е заразила чрез контакт с котка, тя дори не им симпатизира чак толкова, истината е, че се е заразила на работното си място,... да, точно там, тъй като по професия е транжор и…

Благодаря на Бог, че го имам!

Здравейте, мили родители и бъдещи такива! Реших да разкажа моята история, та дано вдъхна кураж на поне един от вас. Съдбата реши рано да ме дари с рожба. Бях на 18 години, когато забременях. Слава на Бога имах стабилен мъж до себе си и родители, които ме подкрепяха безусловно. В мига, в който чух сърчицето на моето дете, аз зарових глава в книгите и интернет. Исках да бъда максимално подготвена за периода на бременността, раждането и разбира се отглеждането на детето. В далечната 2009 година повечето изследвания се заплащаха, а феталната морфология тъкмо се популяризираше. Бях си направила всички възможни изследвания, дори и тези които не бяха нужни. Спазвах стриктно всички препоръки на лекарите, храних се здравословно и т.н....Бях направила всичко… Бременността ми до края на 7 месец беше като по учебник… Но в сезона на „свинския грип“ и аз се разболях. В началото беше грип, нарасна в Речник пневмония. Една зимна вечер съм получила преекламсия, три поредни гърча и съм изпаднала в кома.... Чрез цезарово сечение, на което аз бях върл противник и бях решена на 100% да родя нормално, се е родил моя прекрасен син. В 35 г.с., 2.650 гр. и 47 см, в 01:15 през нощта. При раждането…

Алина се роди в 33 г.с., вследствие на прееклампсия

Нашата история започва преди раждането. В 5-я месец на дъщеричката ми Алина й откриха вродени сърдечни малформации - междукамерна и междупредсърдна дупчица. Съветът бе да прекъсна бременността, защото лекарите се съмняваха за Даун и никой не можеше да гарантира, че аз ще изкарам цялата бременност успешно.   В крайна сметка след поредица от изследвания, лекарства, които приемах, защото бях и с високо кръвно, чрез цезарово сечение по спешност я извадиха, вследствие на Речник прееклампсия в 33г.с. едва 1900гр, 44 см. Няколко часа е била в палатка, след това е дишала самостоятелно. Имала е кръвоизлив в мозъка, проблеми с бъбреците, задържане на вода, след това разви хеморагична болест. Междувременно я лекуваха и за проблемите със сърчицето, като няколко дни след раждането междукамерната дупка се затвори сама. След 24 дни в неонатологията на Майчин дом я изписаха. При преглед на фонтанелна ехография се установи асиметрия на фонтанелата, която беше видима и започнахме Речник рехабилитация с Войта терапия. Първите успешни резултати бяха налице след 3-4 месеца, като се установи, че няма да има ментални последствия.   Почти след година от началото на рехабилитацията в момента сме пуснати в почивка и сме обнадеждени, че няма да има никакви двигателни последствия. Вече е вертикализирана и я чакаме…
Страница 1 от 11
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com