Да се превърнеш в “кенгуру” за бебето си: история за прегръдката, която лекува
Привет, ние сме Рада, Митя, Матей и Сава. Когато се появи Сава, тежеше колкото пилетата, които купуваме от магазина. Всичко си вървеше нормално и както трябва и изведнъж Сава, от нетърпение, се появи толкова рано, че никой не го очакваше. Без предупреждение или каквито и да е предварителни съмнения, че е възможно и ще го направи. За щастие, с Рада всичко беше наред и притесненията се прехвърлиха само към нетърпеливия Сава. Колкото и да се притеснявахме, кой знае с какво не можехме да помагаме и постепенно ни остана единствено да се информираме за състоянието му. Разбира се, никой не се ангажираше с прогнози, просто стандартните фрази, зад които търсехме скрит смисъл и постепенно започнахме да се примиряваме и разбираме, че дори и някой да ни окуражи всичко може да се промени отново. Така ден след ден, обаждане, свиждане, отново и отново, превърна се в нещо привично, без което не можеш. Опознахме лекарите, сестрите и санитарите, наблюдавахме и Сава без да можем да си позволим да се зарадваме или изобщо да си мислим как ще се развие всичко нататък. Спомням се отчетливо 1-ви март - когато отидохме да го видим, сполучливо се падна ден със свиждане, и докато се чудехме дали…