Ще ви разкажем една история за надеждата, вярата и в крайна сметка чудото на волята за живот. Това не е история като всяка друга, това е историята на най-малкото геройче, до което сме се докосвали някога. Стела и съпругът й живеят от дълги години в Германия. След година и половина опити за забременяване се насочват към лапароскопско изследване за проходимост на тръбите. В крайна сметка се оказва, че причината за трудностите е запушване на фалопиевите тръби. Така се насочват към инвитро клиника в Улм, Германия. Следват месеци лечение на щитовидната жлеза и след това стимулации за ИКСИ процедура. И така през януари 2017 Стела разбира щастливата новина, че в утробата си има 2 ембриона. Две мънички точици щастие. Бременността се случва от първия път и радостта е голяма. "Щастливка - на тази възраст (39 години) от първия път заченах." Но за съжаление в 5 г.с. започнали проблемите. Обилно кървене, след което загубва едното бебе. Поредица от проблеми превръщат бременността в истински кошмар - малка матка, проблеми с плацентата, малко околоплодни води, риск от тромбоза, резус фактор, високо кръвно налягане. И така през два дни се налага посещение при лекаря, заради кръвното налягане. След 18 г.с., след два поредни прегледа, доктора…

Във времето, което прекарах в неонатологичното отделение, както и в месеците след това, като терапевт осъзнавах, че трябва да се грижа за себе си, за да остана стабилна и да оцелея, изправена пред толкова много ежедневни стресови фактори. За съжаление установих, че полагането на грижа за себе си е по-лесно на теория, отколкото на практика, а нещата, които ми предлагаха хората (да спя повече, да си взема ден почивка и др.) често пъти бяха невъзможни за изпълнение предвид обстоятелствата. PHOTO BY METINKIYAK/ISTOCK / GETTY IMAGES По време на болничния престой се налагаше да вземаме медицински решения, да се справяме с недоспиване и хронична тревожност. Аз изцеждах кърма по цяла нощ и цял ден. Съпругът ми трябваше да ходи на работа и да се опитва да продължава да функционира на професионално ниво, докато в същото време сърцето му живееше в кувьоз на 20 километра от него. И двамата се сблъсквахме с множество различни характери сред хората, грижещи се за синовете ни, изпитвахме болезнена нужда да заведем момчето си у дома, както и скръб, депресия, изолация, хроничен стрес, усещане, че животът продължава, а двете най-важни за нас същества са отделени от нас. Накратко, тези преживявания бяха рецепта за пост-травматичен стрес. В годината,…

                  Тайна общност? Родители на бебета в неонатологичното отделение Източник: http://www.nicuhealing.com/blog/preemie-parents-secret-society Спомням си първия път, в който влязох в неонатологичното отделение за интензивна грижа. Когато ми позволиха да отида, съпругът ми дойде с мен, показа ми дезинфектанта за ръце и ми обясни какво се прави за поддържане на определено ниво на хигиена. Влязохме вътре, където видяхме нашите дребни бебета, които бяха в противоположния край на отделението. Флуоресцентните лампи осветяваха сестрите, родителите и малките им миниатюри, подчертаваха тъмните кръгове под очите на родителите и се отразяваха в кувьоза на всяко бебе. Усещаше се как нотки на ужас изпълваха стаята, в която преобладаваше шума от алармите. Видях червените и зелени криви, отчитащи жизнените показатели на всеки един от моите синове, както и оборудването, което беше прикрепено посредством тръби и жици към телата им, издавайки своя монотонен тътен. Притиснах ръцете си към пластмасата на креватчетата им, страхувайки се да докосна собствените си бебета и в същото време стремейки се да ги уверя уверя, че съм там. Сетивната стимулация, която ме заливаше, беше непоносима, но много скоро щеше да се стане незабележима в ежедневната ми реалност. Огледах хората около мен, моята нова общност, и мога да се…

Как опитът в интензивното неонатологично отделение ме направи по-добър родителАвтор: Стейси Скризак Докато медицинска сестра ме вкарваше в отделението, умът ми беше в мъгла. Към мен беше прикачен катетър с торбичка за урина, а тялото ми беше слабо и се мъчеше да оцелее. В коридора беше тихо. Само тихия шепот на медицинските сестри можеше да се чуе, след като количката ми зави зад ъгъла. Влязохме в тъмна стая, осветена от мека синя светлина, която падаше върху два кувьоза. Докато медицинската сестра ме наместваше по-близо до тях, тя тихо каза: „Тези две са ваши. Поздравете вашите бебета. " Винаги съм знаела, че децата ми ще бъдат недоносени бебета, но никога не съм планирала това, което се разви през 2013 г. Бях бременна с тризнаци и бременността ми се считаше за рискова, затова знаех, че ще се нуждаят от малко помощ в интензивното отделение за новородени. Това, което обаче не очаквах, беше животът на моето семейство да тръгне в съвършено различна посока, изпълнена със скръб, триумф и сила. Бях чувала за интензивното неонатологично отделение, но не бях сигурна какво да очаквам. След като родих тризнаците в 22 г.с. от бременността, загубихме първото си дете, Аби. Дробовете й бяха недоразвити и твърде слаби,…

Ерин Томсън вече добре знае какво е да прекарваш дните си в интензивно неонатологично отделение. В това писмо тя споделя опита си с майките, тепърва тръгващи по този тежък път. Тихо гледах как те доведоха да видиш бебето си за първи път, спомняйки си своя собствен страх при тази първа среща. Усмихнах се с разбиране и промълвих „Честито". Изслушах заедно с теб разясненията на акушерката за всяка тръбичка, жица и монитор, знаейки без дори да те погледна, че не чуваш нито дума. Иска ми се да те уверя, че всичко ще е наред, но не мога... никой не може. Аз бях там и когато донесоха бебето ти, толкова мъничко сред всичките тръби. Гледах невярваща, че това крехко създание е вече част от този свят и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Искаше ми се да запечатам всеки миг във снимка, за да не пропуснеш тези първи часове. Аз срещнах моя син за първи път след деветчасова раздяла, питайки се какво му се случило през тези часове. Какво съм пропуснала? Никога няма да знам. През следващите месеци и ти ще разбереш тежестта на този въпрос. Толкова много мигове ще отминат без теб. Виждам следите от абокат на ръката ти,…