Една по-различна история, тази на Йорданка Янкова - за невидимите нишки, които свързват братя и сестри. Здравейте, пише Ви едно вече пораснало 32-годишно недоносено бебе :)Казват, че връзката на едно дете с майката не свършва с прерязването на пъпната връв, свързаност която се обяснява с инстинкти, усещания, които са понятни само на една майка към рожбата й и на рожбата към своята майка, но има една друга връзка, която според мен е много по-дълбока, това е онази невидима нишка свързваща братя и сестри, и единствено необяснима за тези, които никога не са я почувствали... Моята история започва през пролетта, по времето когато цъфтят вишните, когато света се събужда за живот и любов. Велики четвъртък сутринта,... и ето ме и мен... Никога не съм чувствала рождената си дата като празник, но с настъпването на Великденските празници, когато дойде моят четвъртък, усещането е някак си по-особено... Причината, за да поизбързам, е токсоплазмоза. Заболяване, което предизвиква изтъняване на плацентата, съответно и евентуално преждевременно раждане. И не, майка ми не се е заразила чрез контакт с котка, тя дори не им симпатизира чак толкова, истината е, че се е заразила на работното си място,... да, точно там, тъй като по професия е транжор и…

Здравейте, мили родители и бъдещи такива! Реших да разкажа моята история, та дано вдъхна кураж на поне един от вас. Съдбата реши рано да ме дари с рожба. Бях на 18 години, когато забременях. Слава на Бога имах стабилен мъж до себе си и родители, които ме подкрепяха безусловно. В мига, в който чух сърчицето на моето дете, аз зарових глава в книгите и интернет. Исках да бъда максимално подготвена за периода на бременността, раждането и разбира се отглеждането на детето. В далечната 2009 година повечето изследвания се заплащаха, а феталната морфология тъкмо се популяризираше. Бях си направила всички възможни изследвания, дори и тези които не бяха нужни. Спазвах стриктно всички препоръки на лекарите, храних се здравословно и т.н....Бях направила всичко… Бременността ми до края на 7 месец беше като по учебник… Но в сезона на „свинския грип“ и аз се разболях. В началото беше грип, нарасна в пневмония. Една зимна вечер съм получила преекламсия, три поредни гърча и съм изпаднала в кома.... Чрез цезарово сечение, на което аз бях върл противник и бях решена на 100% да родя нормално, се е родил моя прекрасен син. В 35 г.с., 2.650 гр. и 47 см, в 01:15 през нощта. При раждането…

Нашата история започва преди раждането. В 5-я месец на дъщеричката ми Алина й откриха вродени сърдечни малформации - междукамерна и междупредсърдна дупчица. Съветът бе да прекъсна бременността, защото лекарите се съмняваха за Даун и никой не можеше да гарантира, че аз ще изкарам цялата бременност успешно.   В крайна сметка след поредица от изследвания, лекарства, които приемах, защото бях и с високо кръвно, чрез цезарово сечение по спешност я извадиха, вследствие на прееклампсия в 33г.с. едва 1900гр, 44 см. Няколко часа е била в палатка, след това е дишала самостоятелно. Имала е кръвоизлив в мозъка, проблеми с бъбреците, задържане на вода, след това разви хеморагична болест. Междувременно я лекуваха и за проблемите със сърчицето, като няколко дни след раждането междукамерната дупка се затвори сама. След 24 дни в неонатологията на Майчин дом я изписаха. При преглед на фонтанелна ехография се установи асиметрия на фонтанелата, която беше видима и започнахме рехабилитация с Войта терапия. Първите успешни резултати бяха налице след 3-4 месеца, като се установи, че няма да има ментални последствия.   Почти след година от началото на рехабилитацията в момента сме пуснати в почивка и сме обнадеждени, че няма да има никакви двигателни последствия. Вече е вертикализирана и я чакаме…

Ивайла се роди на 30.05.2013г - три месеца и един ден преди термина, (1150кг ,35 см, 26-27 г.с.) "благодарение" на плацента превия тоталис. След три болници (105 дни в Майчин дом, три седмици в Трета градска болница и три седмици в Първа градска болница) за първи път я прегърнах на 7.10.2013 и на 11.10.2013 ни изписаха с трета степен бронхопулмонална дисплазия и до ден днешен сме на 12 часови инхалации с пулмикорт. Слабичка и дребничка е, няма голям апетит, но е жизнена и енергична. Няма проблеми с очите, въпреки че е интубирана седем пъти и над 100 дни е била непрекъснато на кислородоподаване. Посещавахме клиниката на Чавдаров десет месеца и с леко закъснение седна и проходи. Сега не се спира. Все още не говори и ще започнем да посещаваме логопед. Ходили сме на хиляди прегледи - всеки месец на пулмолог, на очни прегледи, на ортопед, при неонатолог... В началото на трансфонтанелна ехография заради мозъчни разширени стомахчета. Също така на кардиолог, невролог и много други. Поставяхме две години синагис и със закъснение и задължителните ваксини. Минахме през всички кръгове на ада ,но сега сме много по-спокойни. Влизахме заради бронхоплевмонии два пъти в болница, но вече боледува сравнително по-малко. Имаме телк 94% инвалидност.…

Забременях нормално, на четвъртия месец от решението да имаме дете. Минах през редовните прегледи кръвни изследвания, ехографи, фетална морфология направих и амниоцинтеза, защото бях на 39 години. Всичко беше в норми. До 5 месец лекарката ме гледаше на монитор, в 6 и 7 само слушаше звуци. На мен ми е първо дете и не знам дали е нормално, доверих се изцяло на това, че има дълга практика и ми е препоръчана от личната ми лекарка. В средата на седмия месец по случайност разбрах, че съм вдигнала кръвно. Нямаше признаци или да съм се чувствала зле, напротив чувствах се в отлично здраве. Обадих се на лекарката която ме следи и тя ми предписа хапчета.В началото на осмия месец отидох на редовен контролен преглед. В момента, в който ме сложи на видеозона пожълтя, пребледня и веднага ме прати в Майчин дом. Приеха ме по спешност. 10 дни ми вливаха системи и следяха тоновете на бебето. Питаха ме не съм ли забелязала, че не расте. А съм 180 см винаги съм била слаба и сега бях качила 10 кг. Не знам колко голям трябва да ми е корема за моите сантиметри!На 12 ми казаха, че днес ще имаме Рожден ден и ме вкараха…