Адаптационни прояви у новороденото дете. Д-р Т. Праматарова

Раждането като физиологичен процес продължава да е най-късият, но и най-опасен период от живота на човека, обременен със заболеваемост и смъртност.

Преминавайки през меките родови пътища и най-вече през костния тазов пръстен, плодът е подложен на силно механично въздействие, което изисква от него наличието на много добри компенсаторни резерви. При данни за страдание на плода /обект на акушер-гинеколозите: слаби или бурни движения на плода, промени в сърдечната дейност на плода и други/, той /плодът/ не е в състояние да се справи с тежките изпитания на раждането. В тези случаи има риск за неговия живот, здраве и неврологично развитие.

След раждането настъпват няколко периода, които се считат за физиологични /нормални/.

I. Период на повишена реактивност - продължителност 15-30 /максимум 60/ минути.

Характеризира се с будно състояние, висока възприемчивост към дразнения: потрепвания, гримаси, резки очни движения, немотивиран рязко започващ и завършващ плач, спонтанни движения. Налице е повишено слюнкоотделяне, по-висока сърдечна честота /до 180уд./мин./, учестено Речник дишане /около 60/мин./, понижаване на телесната температура.

Постепенно детето изпада във втората фаза.

II. Период на намалена активност – период на сън.

Продължителност от 30 минути до 2-3 часа. Характеризира се с понижен мускулен тонус, подтиснати рефлекси, забавяне на сърдечната честота до норма, дишането също, може да стане повърхностно. Налице са стряскания по време на сън, след което бързо се унася.

III. Период на повишена реактивност

Това е втори период на висока активност с продължителност от 2 до 6 часа. Налице са тахикардия /ускорена сърдечна дейност/, резки промени в тонуса, Речник хиперсаливация /отделя обилно слюнка/, повръщане на погълнати околоплодни води, отделя Речник мекониум /първите изпражнения на новороденото/, отговаря на външни и вътрешни дразнители, нерегулярно дишане, може и апноични паузи /период на спиране на дишането/.

С това приключва ранната адаптация, характерна както за доносени, така и за недоносени новородени. След това детето става по-стабилно и може да бъде закърмено.

През ранния Речник неонатален период у новороденото се наблюдават редица прояви, които са израз на адаптацията му към екстаутеринните условия на живот.

Те се наричат физиологични адаптационни прояви, защото имат бързопреходен характер, не водят до нарушения в общото състояние, липсва необходимост от лечение и се наблюдават при голям брой новородени.

При така наречените „рискови новородени” /те ще бъдат обект на друго изложение/ тези безобидни адаптационни прояви могат да се изявят по-тежко, да траят по-дълго, да надхвърлят границите на физиологичното и да наложат лечение.

Vernix caseosa

Отлагането му по кожата на плода започва още от 5 лунарен месец. Предполага се, че той е продукт на секреторната дейност на плода, а също така, че произхожда от обменните процеси на клетките на повърхностния кожен слой. Счита се, че vernix caseosa предпазва плода от мацерация по време на вътреутробното развитие. Има и данни за противовъзпалителните му свойства, но те са противоречиви. След раждането при доносени деца той се установява най-често по гърба и гънки /аксиларни и ингвинални/. Недоносените са почти изцяло покрити с него, а при преносените липсва. Нормално има сивкавобял цвят, но може да бъде жълтеникаво или зеленикаво оцветен, което е патология. Отстраняването му от кожата и гънките се извършва още при първия тоалет / с тампон напоен със стерилна мазнина/. Задържането му предизвиква мацерация /разраняване/ поради окисляване на мастните киселини.

Erytema neonatorum

Това е физиологично зачервяване на кожата в първите два-три дни, последвано от финно залющване. Дължи се на разширяването на повърхностните капиляри, в резултат от дразненето от сухия въздух и пелените. Достатъчно е омазняването на кожата с бебешко олио за предотвратяването на сухотата й и задълбочаване на залющването.

Erytema toxicum neonatorum

Това е макуло-папулозен обрив по лицето, тялото и крайниците на новороденото, демонстриран към 2-3 денонощие. Представя се от бледа централна зона и периферно зачервяване, проминира/изпъква/ над нивото на кожата. Често в центъра се оформя везикула /мехурче/, която при наслояване на вторична стафилококова инфекция може да премине в пиодермия /бактериална кожна инфекция, налагаща локално, често и антибиотично лечение/.

Касае се за алергична реакция в резултат на високото белтъчно съдържание на майчината коластра. Обривът най-често изчезва след третия ден, когато коластрата се заменя със зряла кърма. Последната е със значително по-нисък белтъчен състав. В повечето случаи лечение не се налага. Когато обривът е обилен, се прилагат противоалергични средства – Ca gluconici 10% per os, Urbason i.m или i.v.

Физиологична Речник жълтеница

Това е най-честата жълтеница в първите няколко дни от живота при здрави новородени деца. Дължи се на усилено разрушаване на феталните еритроцити и преходен дефицит на специфичен чернодробен ензим за преработка на билирубина /образува се при разграждането на еритроцитите и съответно хемоглобина/.

Клиничната изява е Речник иктер /жълтеница/, която се изявява след първото денонощие, усилва се постепенно при добро общо състояние на новороденото. Изпражненията са нормално оцветени, урината е светла, липсва Речник анемия и увеличение на черен дроб и слезка. Стойностите на билирубина в кръвта най-често не надвишават 200 ммол/л при доносени и 240 ммол/л при недоносени новородени.

Избледняването на иктера и нормализирането на кръвния Речник билирубин става не по-късно от края на първата седмица при доносени и третата седмица при недоносени. Лечение не се налага. Евентуално прием през устата на 5% глюкоза.

Жълтеница от майчина кърма

Тя е сравнителна честа. Дължи се на повишено количество на определени вещества /прегнандиол и ненаситени мастни киселини/ в майчиното мляко. Те понижават активността на специфичния чернодробен ензим, който преработва билирубина.

Протича подобно на физиологичната жълтеница, но е с по-късно начал о- към края на първата седмица - и продължава няколко седмици, дори месеци. Препоръчва се спиране на кърменето за 2-3 дни, което служи като диагностичен тест: жълтеницата намалява. След това кърменето отново продължава.

Comedones neonatorum /millia/

Представляват малки, бели леко надигнати възелчета /предимно по носа/, които изчезват спонтанно след 2-3та седмица. Дължат се на хормонално обусловена хиперсекреция на мастните жлези. Когато тези комедони се инфектират, състоянието се означава като неонатално акне. Необходимо е обработка на кожата с антисептични пудри.

Miliaria crystallina

Усилената секреция на потните жлези предизвиква появата на ситни мехурчета, изпълнени с бистра течност.Най-често са локализирани по челото и вратлето. Наблюдават се предимно при доносени деца, при висока околна температура и влажност.

 

Монголоидно петно

Синкава оцветка с неправилна форма, различна големина и на нивото на кожата в седалищната област. Изчезва спонтанно.

Физиологично спадане на тегло

Наблюдава се при всички новородени в първите 3-4 дни. Обикновено се губят 3-8 до 10% от рожденното тегло.

Причините са комплексни: преобладаване на катаболните /разградни/ процеси, недостатъчен внос на течности и кърма, прегряване, ниска влажност на околната среда и други. Основната загуба е за сметка на perspiratio insensibilis /през кожата на новороденото/. Възстановяване на теглото при 25% от децата е до края на 6-я ден, а при останалите към 10-15 ден. Темпът на тегловната крива зависи от ранното захранване /у нас това е на 6-я час след раждането/, правилния режим на хранене, оводняване и адекватни условия на отглеждане.

Febris transitoria /фебрилна треска при новороденото/

В случаите, когато спадането на теглото надвиши 10% от рожденното тегло, се наблюдава повишение на телесната температура до 38-39С. Фебрилитетът съвпада с максималния тегловен дефицит.

Общото състояние е запазено, но детето е неспокойно, жадно и със сухи лигавици. Касае се за хипертонична дехидратация, свързана с приемането на богата на белтъчини коластра, недостатъчен внос на течности и въглехидрати. Лечението включва внасянето на течности през устата – 5% глюкоза. При загуба около и над 10% фебрилитетът се овладява чрез прилагане на глюкозни разтвори парентерална /венозна Речник инфузия/ и евентуално антипиретици.

Полова /хормонална/ криза /mastopatia neonatorum/

При около половината от новородените и от двата пола към 5-7 ден млечните жлези се уголемяват, стават плътни и леко болезнени, но без зачервяване на надлежащата кожа. При лек натиск от жлезата се изцеждат няколко капки коластроподобен секрет. Това е свързано с преминаване от майката у плода на естрогени и пролактин /хормони/ през последните месеци на бременността. След раждането тези хормони активират млечните жлези.

Лечение не се прилага, симптоматиката изчезва към 2-3 седмица. През това време гърдите не трябва да се изцеждат поради риск от внасяне на инфекция с последващ Речник мастит.

Резултат от хормоналната активация е наличието на стъкловиден секрет от вулвата при момиченцата /десквамативен Речник вулвовагинит/. Понякога може да бъде кръвенисто обагрен, поради разкъсване на повърхностни съдове на влагалищната лигавица /псевдоменструация/.

При някой деца от мъжки пол тестисите се уголемяват / едностранно или двустранно/, поради натрупване на течност в скроталната торбичка- хидроцеле. Преминава без лечение за няколко седмици.

Пикочо – киселинен инфаркт на бъбрека

Към 3-4 денонощие след раждането урината на новороденото става червеникава и оцветява пелената керемидено-червено. Това е свързано с повишена уратурия /отделяне на урати/, намалена способност да се разтварят в малкото количество Речник урина, хемоконцентрация на кръвта /високи хемоглобин и хематокрит/. Приема на достатъчно течности и увеличаване на диурезата /количеството урина/ допринасят за изчезването на инфарктите. Необходимо е да се изключи хематурия /кръв в урината/. Ако след първата седмица по пелените на детето се регистрират кафеникави петна при престой на открито, тогава трябва да се мисли за вродено метаболинто заболяване /алкаптонурия/.

Описаните по-горе прояви у новородените деца са физиологични, бързопреходни и най-често не се нуждаят от лечение.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 

 

Характеризира се с будно състояние, висока възприемчивост към дразнения: потрепвания, гримаси, резки очни движения, немотивиран рязко започващ и завършващ плач, спонтанни движения. Налице е повишено слюнкоотделяне, по-висока сърдечна честота /до 180уд./мин./, учестено дишане /около 60/мин./, понижаване на телесната температура.

Постепенно детето изпада във втората фаза.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446