K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG недоносено бебе

Сега, почти 2 години след преждевременното раждане на моят син, мога да разкажа обективно какво се случи. Забременях някак бързо и неочаквано след като се преместих да живея на семейни начала с приятеля ми. Всички бяхме много щастливи. Аз, той, неговите родители, моите родители особено, защото и сестра ми се сдоби с дъщеричка докато още бях бременна. Всичко беше прекрасно, почти лека бременност, с едно прокървяване в трети месец. Ходех на работа, чувствах се като преди, като изключим, че от всякаква храна ми се гадеше и ми причиняваха киселини и почти не се хранех. И така всичко до последния ден, в който бях на работа - четвъртък 10.09.2009 г. От понеделник излизах в заслужен отпуск бременност и раждане и бързах да предам всичко от работата на заместничката си. Бях доста поуморена, но и в еуфория, очакваше ме ново начало, исках всичко да приключа на чисто и да започна "новия си живот" с очакваното дете. Но... плановете не се осъществяват, както ги планираш. Вечерта бях доста уморена. Легнах си рано със задължителните киселини след вечеря. Не можех да си намеря място в леглото от умора в краката и гърба. Около 1 часа сутринта много ми се доповръща от киселините и като успях да стигна до банята водите ми изтекоха. Не знаех какво да правя, беше още толкова рано да родя. Та аз дори не бях излязла в болнични?!? Нищо не ме болеше и бях някак спокойна. Казах си, че ще отида в родилното, сигурно ще ме прегледат и ще ме оставят за наблюдение. Тръгнахме с приятеля ми и сестра ми към УМБАЛ " Св. Георги" в Пловдив. Там ме приеха веднага, но не за задържане, а за раждане. Акушерката дори се опита да ми се скара защо не си нося багаж за раждане, но видяла притеснението в очите ми, се отказа да ми "чете задължителното конско".
В 6.05 часа на 11.09.2009 г. се роди моят син. Изплака и аз бях много щастлива. Роди се в 33 г.с. 2060 кг., 43 см. Малко, сладко, розово същество с тънки ръчички и крачето като клечки за зъби. В този момент на щастие не знаех,че след няколко минути ще ми го вземат, за да го сложат в кувьоз на кислородно Речник дишане, защото белите му дробчета са недоразвити. До обяд не знаех какво става с детето ми. Чувствах единствено щастие, защото съм родила. Когато на обяд доцентката ми каза, че не гарантира за живота му, че състоянието му е много тежко, целият свят се срина изведнъж за мен.

Не мога да опиша с думи какво е да излезеш от родилното отделение без детето си, с цветя в ръка, сякаш всичко е наред, а самата ти да знаеш, че нищо не е. Да се питаш защо ти си цяла, здрава и изглеждаш сякаш никога не си раждала, че се чувстваш физически перфектно, а твоето малко детенце лежи в една стая, в една "стъклена кошарка " с много тръбички по него и ти дори не можеш да го докоснеш?! Как и кога сгреших, за да се стигне до тук?


След около 40 дни, малко преди достигане реалната дата на термина ми, го изписаха. Малкият ми красавец беше вече 2300 г. Е, нищо че краченцата му стигаха до средата на ританките, а ръкавчетата нагъвахме по два пъти! Имаше голяма щръкнала коса и силен глас. Нямаше начин да не го чуят всички, когато е гладен.
Всичко, което преживяхме с баща му през тези дни се надявам да остане в миналото. Всичко , на което бе подложено това малко същество, нека е единствено в живота му. И до ден днешен се притеснявам за всичко, свързано със здравето и развитието му, въпреки че се развива прекрасно и Слава на Бога няма никакви увреждания. Вярвам,че така е трябвало да стане за мой житейски урок. Господ ми запази детенцето, сега аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!


Мили родители на недоносени дечица, мен ме спаси вярата и любовта и подкрепата на бащата на детето ми. Това беше най-важно в трудните дни след раждането.

Благодаря на лекарите от неонатологията в УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив, за професионалното им отношение, за това, че спасиха живота на моя син.
Вечно ще съм им благодарна!

 

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Амилия Тейлър често се съобщава като най-рано роденото недоносено бебе, на 21 седмици и 6 дни. Това съобщение създава известно объркване по отношение на нейната възраст, тъй като тя е изчислена от датата на зачеване (чрез ин витро), а не от датата на последната менструация на майка си, което я прави 2 седмици по-малка, изчислено по най-често използвания метод за определяне на бременността. Тя е родена на 24.10.2006г. в Маями, Флорида, на 23 седмици и 6 дни.

Амилия Соня Тейлър е родена само 24,13 см на дължина и тегло 283 гр. Тя е изродена малко под 24-та седмица от бременността.

amillia_taylorКогато се е родила, невероятни снимки на Амилия заедно с химикалка за сравнение, показват на света колко мъничка е била в действителност.

Родителите й я нарекли Амилия, което в превод от латински означавa жилав, устойчив – за да отразят нейното оцеляване срещу шансовете.

Мъничките й бели дробове били напрегнати, имала нужда от допълнителен кислород. Амилия имала проблеми със сърцето и кръвното налягане, също така и лек мозъчен кръвоизлив. В продължение на 6 седмици не позволявали на майка й да я държи.

Опитвайки повече от десетилетие да имат дете, тя е първата рожба на Еди (45г) и Соня Тейлър (35г) от  Хоумстед. Амилия е родена само на 23 седмици и 6 дни чрез цезарово сечение. На 4 месеца вече тежи 2 кг и е дълга 39,5 см.

Амилия е изписана от болницата през февруари 2007 г. Малкото момиченце е прекарало 4 месеца в интензивния сектор на неонаталното отделение. Тя е зачената ин витро и е била в кувьоз след раждането си. Получавала е кислород и продължава да получава малки количества дори след като се прибере вкъщи.

Стойността на нейното лечение в Детската Баптиска болница възлиза на повече от 1 милион долара – сметка, която е поета от застрахователната компания на г-н Тейлър.

24.10.2007 – Амилия става на 1 годинка

Стотина членове от семейството, приятели, лекари, медицински сестри и здравни работници, се събрали за парти за рождения ден, където отпразнували чудото на раждането на Амилия, подхранваните мечти, финансово-разточителния медицински подвиг, каквато била първата година от живота й.at_190307

Първата година била много трудна за семейството, пристигането на Амилия вкъщи бил огромен стрес за тях: ежедневно посещение от лекар, поддържане на изключителни хигиенни условия, хранене на често, даване на редица лекарства всеки ден.

„През последните 2 семици тя нарастна внезапно, с цели 8 сантиметра.” – казва нейната майка. Въпреки че Амилия е все още с поднормено тегло, тя е здрава, приема по едно лекарство на ден за киселини в стомаха, понеже страда от Речник рефлукс и веднъж месечно я посещава лекар. В събота същата седмица пробива първия й зъб.

Тъй като Амилия не може да бъде изведена сред тълпите от хора, семейството не може да ходи на църква или да присъства на социални събития. През последната седмица Амилия получава разрешение да посещава такива места. В неделя цялото семейство ще присъства на църковната служба.

taylor124.05.2008 Амилия е на 18 месеца и най-сетне достига размерите на новородено – 3,1 кг. Малкото дете щастливо процъфтява, има всички шансове да оцелее и да бъде здраво дете.

И още страхотни новини – майката на Амилия е бременна отново, с термин около Коледа 2008. След по-нататъшен курс на ин витро лечение и за да се предотврати ново преждевременно раждане, тя вече почива на легло.

24.10.2008 – Амилия става на 2 годинки

Най-малкото в света недоносено бебе празнува един много специален рожден ден. Амилия Тейлър, родена само 23 седмици и с тегло 283 грама, навърши 2 години. Малкото момиченце сега тежи цели 11,8 кг и е висока 70 см. Тя прави първите си стъпки в семейното ранчо, наоколо се чуват няколкото думички, които умее да изговаря и цялостното й развитие напредва много добре.

 

Източник: текст и снимки http://www.baby2see.com

Здравеите на всички. Родих в началото на 7 месец по необичаен начин. Не всеки ден се вижда жена да роди вкъщи, в ръцете на мъжа си и голямото си дете, което е на почти 3 години и вижда всичко. Та да минем на историята. Цял ден ме болеше корема и бях сама у дома с големия ни син. Лазех по земята от болка и телефона ми званеше, а не можех да се добера до него, защото беше на плота. Тогава синът ми ми го подаде и така мъжът ми разбра какво се случва. Едва-едва, защото не можех да говоря и той се прибра за по-малко от 5 минути. Започна да звъни на бърза помощ, а те от там го питат: "Как се казва жена ти? Колко е годишна? Къде живеете? Кое дете ще ви е това?". Той се развика да идват, а те му затвориха. Той пак се обади за помощ, докато аз бях на земята, не можех да дишам, да говоря... Накрая склониха да изпратят линейка, но докато дойде детето се роди в ръцете на мъжа ми. Не дишаше, линейката дойде след по-малко от 2 минути след като родих. Отрязаха пъпната врав и го качиха в линейката, а след това и мен. Големия ми син вичко видя. Милото плачеше постоянно. Ще съм му благодарна цял живот, че ми донесе телефона. Не знам какво щеше да стане иначе... След това ни закараха в АГ-ВАРНА и там сложиха Криси на апаратно Речник дишане. Роди се 1240 гр. Изписаха го след два месеца. Какво ли не преживя детето ми, сега живее втори живот. Като се пооправи малко имаше малък проблем с очичките. Инжектираха му и в двете оченца едно лекарство, името му е АВАСТИН. Това му спаси зрението и благодарение на неонатологията в АГ-ВАРНА и офталмолога Светла Николова в Очна болница, Криси вижда, диша и всичко останало. Но докато стигнем до тука през какво ли не минахме. Важното е, че всичко се оправи.

Искам да кажа на другите родители на недоносени дечица да вярват, че всичко се оправя! Те трябва да го вярват и да го искат. Аз винаги сам казвала, че Господ си пази децата и при мен така стана - Господ ми го върна. Аз бях забранила на всички да плачат за Криси - не исках да му вкарват негативна енергия, все едно го оплакват, а той е жив.

Искам да изкажа благодарност на: Неонатология АГ-Варна и всички, които се грижеха за нашето детенце и го спасиха. На офталмолога Светла Николова в Очна болница. Искам да ви кажа едно голямо благодаря, за всичко, което направихте за Криси. Такива хора като вас заслужават нещо много, много голямо!!!

Автор: Антония

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Всичко започна септември 2009 година, когато лежах за задържане в "Майчин дом" - София. Според лекарите всичко беше наред, когато ме изписаха.
През цялата бременност се пазех толкова много, че дори още в 5 г.с започнах да излизам в болнични. И така на 5 октомври 2009 г., изведнъж в 14 ч. започна страшно силен кръвоизлив. Обадих се на Спешна помощ и на наблюдаващата ме гинеколожка. Тя каза да предам на спешния екип да ме карат в "Майчин Дом". Много се радвам, че всичко се случи там! Настаниха ме в предродилна зала. За мое съжаление беше същата лекарка която ме прие и предния път. Тогава тя извика още няколко лекари да се посъветва с тях какво да прави, понеже "не го видяли "това" предния път"!? Малко преди 20 ч. тя ми каза, че всичко е наред и ще ме задържат до термина. Съгласих се разбира се, започнах да звъня на роднини, за да ги успокоя. Тогава се сменяха докторите и дойде да ме види д-р Хранов. Само ме погледна, а след 5 минути дойдоха да ме вземат за спешно секцио.


Така в 20,51 ч. се роди Валерий.  Само 900 грама и 40 см. Беше едно малко лилаво същество, което даже не може да си поеме само въздух, взеха го веднага в неонатология. След това беше на 100% апаратно Речник дишане и на всевъзможни антибиотици и лекарства, за да го стабилизират. На 10.10 той започна да диша сам, но през това време теглото му спадна до 690 грама. Позволяваха ми да го виждам само вторник, а сведение имаше всеки ден, на тях само исках да чуя че е качил поне 10 грама, а за него това беше голямо усилие.
Така минаха 2 месеца, изписаха го 11.12.2009 г., 2,150 гр.
Естествено, после бяхме два месеца на Речник рехабилитация. Слава богу, той няма увреждания. Вече е на 1 година и 8 месеца, научи се да ходи сам, имаме си зъбки и лудеем на воля, само да има кой да ни гони :)


Искам да кажа, че просто трябва да мислите само за  хубави неща, не си мислете,че ще ви кажат най-лошото, вярвайте в бебчетата си.
С уважение мама Мила и тати Минчо

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Дъщеря ни е зачената ин витро. Цялата процедура протече много леко и се получи от първия път. След зачеването смятахме, че големите проблеми са останали зад нас - но, за съжаление, те тепърва предстояха.

Бременността ми беше много проблемна. Кървене в четвърти месец, силно скъсена шийка на матката (под 1 см в 14 седмица), серклаж, лежане, инжекции фраксипарин - и всичко това придружено от непрекъснатия страх, че всеки момент можеш да загубиш бебето, което съвсем скоро си усетила да се движи в теб.

В крайна сметка успяхме да стигнем до 30 г.с. Беше петък вечер, на 18 декември и бях решила да украсявам коледната елха. В момента, в който закачих първата играчка, усетих как водите ми изтичат. Обадих се на лекаря, който следеше бременността ми, и поехме към Майчин дом. Не си бях взела нито документи, нито дрехи - единствената ми мисъл беше какво ще се случи с бебето.

В болницата ме сложиха на системи - за задържане на контракциите и антибиотици и започнаха курс с кортикостероиди за разгъване на дробчетата. След четвъртата инжекция, на 21 декември, със секцио се роди дъщеря ни.

Не можах да я видя тогава. Помня огромното си отчаяние, когато ми съобщиха, че е само 1270 грама. Малко след това я чух, че изплака и за първи път в живота си се разплаках от щастие.

Мария прекара 2 месеца в болницата. Първия ден дишаше сама в кислородна палатка. След това всеки ден състоянието й се влошаваше. Оказа се, че има инфекция на дробчетата, резистентна на антибиотиците, които й бяха включили профилактично. Получи Речник пневмоторакс и няколко дни беше с дрен в дробчето, за да изкарва въздуха и течностите. Белегът още се вижда. Имаше Речник жълтеница, Речник анемия и мозъчен кръвоизлив.

Вляха й толкова много лекарства, колкото аз не съм приемала през целия си живот. А тя беше малко над килограм и памперсът й стигаше до гърдичките.

Няма да описвам всички тревоги за живота й, огромното чувство за вина, притесненията дали няма да има трайни увреждания - не мисля, че мога да ги предам с думи на някой, който не е минал през това.

През февруари я взехме у дома. Внезапно се оказа, че сме изчели толкова много за проблемите на бременността и на недоносените - а толкова малко знаем как се гледа бебе.

Аз бях поддържала Речник лактация с цедене, но Мария не искаше да пие кърма. В болницата беше свикнала с АМ и пиеше кърма само ако я добавя към млякото. В началото не плачеше изобщо. Имаше колики, но явно в болницата не беше свикнала, че ще й обърнат внимание, ако плаче - и тихичко се превиваше и пъшкаше.

Постепенно свикнахме една с друга. В първите месеци ходехме на много прегледи - неонатолог, офталмолог, ТФЕ, невролог. Четири месеца ходихме на Речник рехабилитация.

Мария проходи сравнително рано - преди да навърши 1 година коригирана възраст. Сега е на 1 година и 3 месеца коригирана възраст, знае доста думички и се опитва да ги свързва. Не се спира въобще на едно място и ужасно обича да е сред хора. Все още е дребничка. С изключение на две хреми, не е боледувала.

Надявам се преждевременното й раждане да е най-голямото препятствие в живота й и отсега нататък всичко да бъде наред.

На всички, които преминават сега през това изпитание, бих искала да кажа: Пазете си силите - те ще са нужни на децата ви. Не се самообвинявайте, не се оставяйте на черните мисли и страховете - и без това повечето са извън вашия контрол. Преждевременното раждане е изпитание за детето, но и за родителите. Трудно е да създадеш връзка с бебето, когато то е в болница и го виждаш веднъж на няколко дни. Когато го приберете у дома, постепенно това ще се промени - с грижите, с първата усмивка, със заспиването в прегръдката на мама.

Не правете далечни планове, радвайте се на малките успехи днес и оставете времето и обичта ви да свършат останалото.

 

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Медицината напредва с невероятни темпове и грижата за недоносените бебета е едно от най-значителните й постижения. До скоро оцеляването на дете родено с тегло под 1000 грама е било почти невъзможно. Неслучайно се водят толкова полемики за това кое бебе да се счита за живородено. С годините и подобряването на болничните грижи, теглото и седмиците, които са критерий дали се касае за аборт или раждане вървят надолу. Днес, дори бебе родено с тегло от 500 грама се счита за живородено, ако има каквито и да е признаци на живот. Нещо, което до скоро е било немислимо.

Няма смисъл да се заблуждаваме - недоносените наистина са деца в риск. Те се раждат с недоразвити органи и системи, което не им позволява да се адаптират към живот във външна среда. Именно поради тази причина е измислен кувьозът (или т.нар. инкубатор) - той имитира условията в майчината утроба.

Процентът на оцелелите недоносени бебета все повече расте, но за съжаление някои от тях остават с някаква степен на увреждане. Въпреки това вероятността вашето недоносено бебе да е живо и здраво е твърде висока. Смята се, че само 10 % от преждевременно родените бебета и 20 % от тези с тегло под 1500 гр. получават сериозни увреждания. Рискът от увреждания е много по-голям за родените между 23 и 25 г.с.  или тези, които са с тегло под 800 гр. и въпреки това повече от половината от оцелелите деца се справят добре.

Според статистиката, повече от 2 на всеки 3 нодоносени бебета стават напълно нормални деца, а останалите получат леки до средни увреждания. IQ -то (коефициент на интелигентност) често е нормален, макар че според някои данни недоносените са в по-голям риск от проблеми с ученето.

През първите две години недоносените се развиват спрямо коригираната си възраст, т.е. се очаква да са малко по-назад в развитието си от децата, с които са на еднаква рождена възраст. Ако детето се е родило с екстремно ниско тегло и/или е било със сериозни здравословни проблеми и дълъг период на адаптация и болничен престой, твърде вероятно е да се развива дори и с известно забавяне от коригираната възраст.

Възможно е да се проявят някои невромускулни аномалии. Дори да се вземе предвид коригираната възраст, възможно е те да изгубят по-късно от доносените някои първични рефлекси (например да сграбчват и да стискат). Възможно е мускулният тонус да не е нормален, което може да доведе или до прекалена отпуснатост или прекалена стегнатост (вдървеност), пръстите може да са изпънати в шпиц. При доносените бебета това определено е притеснително, но при недоносените е възможно да бъде просто етап. Във всеки случай е добре да се проследяват от специалисти, а рехабилитацията е повече от задължителна.

Сравнително бавното развитие при недоносените бебета е редно да се очаква. Те имат така да се каже, твърде много извинителни бележки за това. Но ако все пак ви се струва, че детето изобщо не се развива, не реагира на дразнители и т.н., задължително се обърнете към специалисти. Няколко мнения никога не са излишни. Не забравяйте, че вие сте с детето си всеки ден и вие сте най-добрият ориентир за лекарят! Педиатърът вижда детето веднъж месечно, а вие сте с него 24 часа в денонощието без почивка. Не подценявайте майчината си интуиция. По-добре напразна тревога, отколкото закъсняла намеса. Най-вероятно всичко ще бъде наред, но и вие ще се успокоите след преценката на специалист. Но дори и да бъде установен някакъв проблем, в по-голямата част от случаите ранната диагностика е гаранция за успешно лечение и максимално подобряване на качеството на живот на вашето дете.

K2_PUBLISHED_IN Още статии

 

Всички родители очакват бебетата им да се родят около датата на термина, плюс-минус няколко дни или 1-2 седмици. И наистина повечето бебета се раждат тогава, когато са готови за живот извън утробата. Но една част от бебетата се раждат по-рано от очакваното, което носи след себе си редица рискове. В колкото по-голяма седмица се роди бебето, толкова по-голям шанс за оцеляване и за нормално развитие има то. Някои бебета прекарват месеци в неонатологичните отделения, докато достигнат необходимите размери и развитие, за да се приберат у дома и нямат необходимост от медицински грижи.

Родителите никога не си представят, че ще попаднат в такава ситуация и техните първи дни след раждането не са съпроводени с радостна еуфория и отговаряне на десетки благопожелания, нито с първите трепети около грижата за новороденото. За тях започва една тежка и мъчителна действителност, в която броят всяка минута, всяко качено грамче, всеки малък напредък на своето дете и чакат да дойде мигът, в който то ще бъде готово да се прибере вкъщи. И макар в днешно време медицината да е достатъчно напреднала, за да направи възможно оцеляването на все по-голям процент недоносени бебета, раждането на такова дете е изключителен стрес за родителите, а дори и след изписването му така желаното спокойствие не идва, защото тепърва трябва да се проследи начинът, по който се развива недоносеното бебе.

Продължителност на бременността и начини за изчисляване на термина

 Продължителността на бременността се изчислява по два начина:

- в седмици на аменорея (липса на менструация)
, смятани от 1-я ден на последната менструация;

- в седмици на реална бременност. Тя започва от 3-та седмица на аменореята, тоест с оплождането. Това прави: броя на седмиците без мензис минус две седмици.

Седмиците на бременност показват действителната възраст на бебето.

И двата начина на изчисление са правилни и еднакво използвани, но първият начин е възприет като международна норма за всичко, което се отнася до данните на бременността. По-сигурен е,понеже всяка жена знае точно датата на последния си мензис, а овулацията може да не е станала точно на 14-я ден от цикъла.

Продължителността на бременността е 280 дни, пресметнати от първия ден на последния цикъл и 266 дни, пресметнати от момента на оплождането.

280 дни се равняват приблизително на 10 лунарни месеца, или на 40 седмици без менструация. Лунарният месец се означава с пълнолуние на всеки 28 дни. Понеже се започва с 1-я ден на последната менструация, 10 лунарни месеца отговарят на 10 месеца без менструация. В англосаксонските държави продължителността на бременността се изчислява в лунарни месеци. 266 дни представляват приблизително 9 календарни месеца или 38 седмици. Това отговаря на реалната възраст на бебето.

Кога едно раждане се счита за преждевременно?

Продължителност на бременността от 37 до 42 седмици се смята за нормална. Раждането преди 37-ма седмица се счита за преждевременно, а детето – за недоносено. За преждевремнно раждане се говори от 25-та гестационна седмица. От 2009 година всяко дете, което е над 25 г.с. и с тегло над 600 грама, с признаци на живот, според българското законодателство се счита за живородено. Няма международно приета границата за преждевременно раждане и спонтанен аборт. Във Великобритания например тази граница е 24 г.с., а за повечето страни варира между 20 и 24 г.с.

Статистиката

В развитите страни през последните десетилетия преждевременните раждания са около 5-7% от общия брой раждания, като честотата на раждане преди 32 г.с. е около 1-2%. През последните години се наблюдава леко увеличение на процента преждевременни раждания, най-вече поради прилагането на методи за асистирана репродукция и свързаната с това повишена честота на многоплодната бременност.

В България 10.3% от новородените деца са преждевременно родени, а тенденцията е към увеличаване. Статистическите данни показват, че относителният дял на недоносените деца спрямо всички новородени, при които рискът от заболявания и смъртност е многократно по-висок, прогресивно нараства – от 6,6% през 1990 г. до 9,6% през 2007 г. и до 10.3% през 2008 г. В някои области като Бургас, Добрич, Враца, Монтана, Стара Загора, Сливен и Ямбол, относителният дял на преждевременно родените деца достига до 13%.

Причини

Вагинални инфекции - едни от най-честите причини за преждевременно раждане са вагинални инфекции от рода на хламидии, трихомоназа, микоплазма, токсоплазмоза, бактериална вагиноза и т.н. Нормално матката е стерилна, но всеки възпалителен процес прави стените й непълноценни, затова бременността продължава до тогава докато стените на матката могат да се разтягат, а след това организмът се опитва да се избави от плода.

Вирусни инфекции - рубеола, цитомегаловирус, херпес, грип, аденовирусна инфекция.

Нетипично закрепване на плацентата - т.нар. плацента превия.

От изключителна важност за всяка жена е преди да забременее, да се изследва обстойно, а след зачеването да следи бременността си при специалист. Задължителните изследвания по време на бременност са гаранция за ранното овладяване на майчино-феталните инфекции и други здравословни проблеми, а това от своя страна гарантира предотвратяване на преждевременното раждане. Здравословният хранителен режим, цялостното здравословно състояние и спокойствието на майката по правило водят до раждане на здраво, доносено дете.

Многоплодните бременностти (част от които са вследствие на ин витро Речник оплождане) крият риск от преждевременно раждане, макар че има и случаи дори на преносване на близнаци. Раждането на недоносено бебе може да се случи при 75% от жените, които стават майки за първи път и при 45 % от раждалите жени. Това се дължи на факта, че тъй като е по-разтегната от обикновено, матката се свива по-лесно. След влизането в седмия месец трябва изследванията да се правят по-често, прегледите да са през 15 дни и бременната да си почива максимално.

Възрастов фактор: При млади жени на 14 – 18 години или при пациентки над 35 години имаме рискова бременност.

Хронични заболявания – ако бременната има някакви заболявания от рода на Речник хипертония, сърдечно-съдови заболявания, Речник анемия, заболявания на белите дробовете или черния дроб и т.н., добрата пренатална грижа и стриктното проследяване от специалист са задължителни.

Особено внимателни трябва да са жените, които имат хронични и остри възпалителни процеси на матката; ендометрия; тези, които са правили аборти, а и тези които са имали спонтанен аборт. При наличие на възпалителен процес, той трябва да се излекува своевременно.

Удар, травма, прекалено физическо натоварване също са фактори, които могат да допринесат за преждевременното раждане.

Истмико-цервикална недостатъчност

Втората разпространена причина за преждевременното раждане е истмико-цервикална недостатъчност ИЦН (isthmus- мястото на преход от матката към шийката й , cervix- матка).
ИЦН е анатомична несъстоятелност на мускулите на шийката на матката в областта на вътрешния й отвор.

ИЦН може да бъде вродена (много рядко) и придобита. Развитие на ИЦН може да бъде предизвикано от травми на шийката на матката при аборти (особено при прекъсване на първа бременност), тъй като се използват метални инструменти. Разкъсвания на шийката на матката при предишни раждания (при голям плод или при използване на акушерски инструменти), грубо разширение на канала при изследване на матката. Много често ИЦН се появява при повишено съдържание в кръвта на тестостерон. При вродените състояния, основна причина за възникване на ИЦН е дефект на мускулната тъкан.

В резултат на това вътрешният отвор на маточната шийка не удържа растящия през бременността плод, шийката се отваря и настъпва спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Методи за корекция на ИЦН. С обща анестезия (пълна упойка) на шийката на матката в областта на вътрешния отвор се правят шевове с копринен или найлонов конец, а в редица случаи се слага специален пръстен, в зависимост от анатомията на шийката на матката. Препоръчва се операцията да се прави от 13 до 18 седмица то бременността само в болнични условия. Този вид операция се нарича серклаж.

През деветия месец шевовете се свалят и се чака естественото настъпване на раждането. През цялото време пациентката се намира под лекарско наблюдение. На жените с ИЦН категорично не се разрешават сексуални контакти през цялата бременност.

Съществуват някои ситуации, в които раждането се предизвиква по-рано, за да се спасят живота на майката, и на плода. Причини за това могат да бъдат хронични заболявания на майката, Речник прееклампсия, отлепяне на плацентата.

Прееклампсия

Прееклампсия се характеризира с високо кръвно налягане (хипертония), отичане и подпухване на ръцете, глезените и лицето (в следствие задържане на вода в организма), бързо повишаване на телесното тегло (1,5 – 2 кг. седмично) и нарушения в съня. Всъщност обаче това са само видимите белези, че в организма на жената нещо не е наред. Характерно за преекплампсията е и повишеното ниво на белтъчини ( Речник албумин), отделяни от бъбреците, в урината и силно главоболие. Позната още като „токсемия” (наличие на отровни вещества в кръвта), прееклампсията обикновено се проявява през последния триместър на бременността и се развива много бързо.

Нарушава се функцията на бъбреците, а протеините на кръвта се пренасят в урината. При влошаване на състоянието се засягат и някои други жизненоважни органи, в това число черния дроб, белите дробове, сърцето и съсирването на кръвта. Така настъпват опасни усложнения като Речник еклампсия (гърчове), мозъчни кръвоизливи, белодробен оток (в следствие на течност в белите дробове заради нарушена сърдечна дейност), увреждания на черния дроб и разреждане на кръвта. За щастие тези усложнения са рядкост.

При прееклампсия организмът на майката не може да осигурява това количество кръв, което води до повишаване на налягането и недостиг на достатъчно кислород и хранителни вещества към бебето. Секцио се предприема при сериозни неблагоприятни вътрешно-утробни условия. Да се вземе такова решението е тежко, но трябва трезво да се прецени ситуацията: “В какво състояние е майката? Какви са рисковете за нея, ако бременността продължи? Какви са шансовете на детето да оцелее извън майчината утроба?”.

 


За да не се стигне до преждевременното раждане:

  • Проследяване на бременността при специалист, разполагащ с необходимото оборудване;
  • Влагалищен преглед - дава точна информация за състоянието на маточната шийка и за необходимостта от серклаж;
  • Преустановяване на всякакви вредни навици – употреба на цигари, алкохол, наркотични вещества;
  • Избягвайте работа с опасни вещества;
  • Избягвайте тежък физически труд;
  • Стремете се към здравословен начин на живот – добра храна, движение и чист въздух;
  • Избягвайте всякакви стресови ситуации, до колкото това е възможно;
  • Не омаловажавайте дори най-малките симптоми на преждевременно раждане - маточни контракции (втвърдявания на корема, придружени с чувство за болка в слабините и/или кръста), съмнение за изтичащи околоплодни води;
  • Ако имате влагалищно течение, задължително трябва да се направи микробиологично изследване и бързо да се вземат мерки за овладяване на инфекцията;
  • Безспорен е фактът, че най-безопасното място за развитието на бебето е утробата, но съществуват ситуации, при които животът на майката е застрашен, а средата в утробата е толкова неблагоприятна, че бебето е в по-голяма безопасност извън нея. Съвременната медицина е толкова напреднала, че процентът на оцелелите бебета, родени преди 28 седмица, в наши дни е забележителен. В световен мащаб - 90% оцелели бебета, родени с тегло над 800г, 50% оцелели над 500г и 80% оцелели преди 28-ма седмица. Преждевременното раждане крие сериозни рискове за недоносеното дете, но ако все пак това Ви се случи, трябва да знаете, че Вашето дете има сериозни шансове да оцелее и да бъде едно нормално и щастливо дете.

Снимка: интернет

Дъщеря ми се роди в 28 г.с., 1430г / 40 см .
Бременността ми беше проблемна, от 4 месец започнах да получавам безболезнени контракции, бях 40 дни в болницата за задържане. Пиех партусистен, магнерот + обезболяващи инжекции - папаверин и бусколизин. Вследствие на тези контракции шийката ми се скъси. Изписаха ме да продължа лекарствата и режима в къщи. Въпреки, че много внимавах, на 20.08.1999 г., по време на сън ми изтекоха водите ...

Постъпих веднага в Окръжна болница в Пловдив, където е най-доброто неонатологично отделение в града. Започнаха веднага кортикостероидна терапия за дробчетата, а на мен ми следяха всеки ден кръвните показатели за инфекция. 

На 25.08 вечерта започнаха болезнени контракции, поставиха ми система партусистен, за да спрат раждането, но въпреки това сутринта вече бях с 5 см разкритие и доктора каза, че няма смисъл да се задържат повече нещата...

Родих нормално, без никакви усложнения за мен, бебето изплака веднага, не е реанимирана. 
Благодаря на Бог и екипа на болницата, че всичко мина нормално и че дъщеря ми се роди точно в това родилно отделение. Веднага я поставиха в кувьоз, включиха и системи с антибиотик заради преждевременната руптура на мембраните, не е интубирана, дишаше си самичка, първите 4 дни беше под кислородна палатка. Захраниха я с 5 мл адаптирано мляко за недоносени.

Първите 14 дни бебчето ми беше в интензивен сектор, нещата вървяха добре, след което я преместиха в неонатологията за доотглеждане. 
Там обаче детенцето ми рязко се влоши, разви некротичен Речник ентероколит, вследствие стафилококова инфекция, беше буквално на ръба  ...
Влкючиха и 3 антибиотика едновременно + двукратно вливане на имуновенин и една трансфузия на еритроцитна маса.

Постепенно състоянието й се подобри, захраниха я отново и започна да качва грамчета.
След общо 50 дни престой в болницата, 42 от които в кувьоз настъпи дългоочакваният момент да гушна детенцето си.
В къщи се справяхме учудващо добре. Тъй като още в болницата ми спряха кърмата (не че съм имала изобщо), се хранехме с АМ. Но тя беше лакома и бързо наддаваше.
За щастие дъщеря ми не е боледувала изобщо като бебе, беше на 1г. 1 месец, когато вдигна температура за пръв път. Мъчителни колики и проблеми със зъбки също не е имала.
Проходи на 1 г. 2 месеца, но тръгна много смело, падна, уплаши се и след това 3-4 месеца не смееше да се отпусне, ходеше ако се придържа някъде.


Проговори малко по-късно (според мен),  до 2 години знаеше само отделни думи, но разбираше всичко. Записах я на ясли, да се социализира и тя изведнъж проговори с дълги изречения.
На 2г. 6мес. разказваше приказки, много артистично, можеше да брои  до 10 .
Научи се да чете на 5 години (майка ми е пенсионирана учителка и много я занимаваше) .

Сега е на 11 години , ученичка в 5 клас, пълна отличничка, кипи от енергия и върши лудории.

Всичко това го разказвам, за да знаят майките, че мъничките им бебенца ще пораснат и ше станат съвсем нормални деца, които по нищо не се различават от останалите.
Има и критични моменти , но вярата в Бог и дечицата ни вършат чудеса!

Към болницата имам забележки дотолкова, че тези инфекции в повечето случаи са вътрешно болнични, за съжаление.
От лекарите съм изключително доволна и признателна.
Специално благодаря на д-р Петров,  д-р Георгиева и д-р Апостолов, както и на ст. сестра Златанова.

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Когато се роди дъщеря ми, нямах достъп до информацията, която има в момента. Във форум "Бг мамма" намерих много информация, помощ, подкрепа и приятели, но ако имах възможност да чета всичко, което предстои, евентуално, на недоносеното ми бебе, щях да полудея от притеснение. Дъщеря ми се роди в 4 ден от 29 г.с., много незряла, 1300 гр., 39см. Престоя 48 дни в болница, 40 от които в кувиоз, и 8 на легло. Изписаха я 2.250 гр.,с препоръки за трансфонтанелна ехография, изледване на Речник урина заради наличие на бактерии, следене на хемоглобин и шум на сърцето. Имаше три кръвопреливания, една борба с инфекция и броене на всяко качено грамче. Карах тежка втора бременност, с Речник анемия, ниско кръвно и в края на 6 месец се разболях от грип. След седмица лечение получих слабо кървене и ме приеха в болница, престоях общо 19 дни. На 16 ден от престоясе роди дъщеря ми.

Следенето на бременноста ми беше в частна болница "Хигия", там мислех и да раждам

Когато получих кървенето, се оказа, че гинеколожката ми е на семинар и картона ми беше даден от нейната колежка с думите "това няма да го бъде". Бях приета в МБАЛ Пазарджик, с диагноза плацента превия. Една седмица след престоя ми там получих кръвоизлив, толкова силен, че чувах как кръвта бълбука докато изтича. На смяна се оказа гинеколог от така наречената "стара генерация". Обясни ми съвсем точно, какво евентуално да очаквам. Много вероятно аборт-раждане, придружено от кръвоизлив, или по-малко вероятно овладяване на положението. Включиха ме на системи и прекарах 6 часа в предродилна зала, като кръвоизлива намаля до незначителен.За съжаление седмица след това, получих контракции, от обяд на 28-ми ме държаха до обяд на 29-ти,като се има предвид, че към полунощ контракциите ми бяха на две минути.Същата нощ докараха и друг спешен случай и след преглед дежурната каза, че нямам разкритие и ме заряза. А аз още тогава раждах. На сутринта се събра екип, после и втори, и около обяд се разбра, че съм за спешно секцио. Стаята се напълни с лекари и много ясно осъзнах, че мога да не съм жива след половин час. Господ явно е имал други планове, защото на смяна се оказа доктора, който спря кръвоизлива. Докато чаках да ме свалят в родилна зала видях уплашения млад лекар, който изброяваше с ужас на сестрата -0 група, резус отрицателен, две, не 4 банки кръв и да имат готовност за още, кръвно 90 на 60, хемоглобин 94. знаех че не е на добре, но тази пълна информация за действителното ми състояние получих после от интернет. През цялото време бях в съзнание и напълно адекватна.Лекар от единия екип предложи да сложат монитор за да чуят тоновете на бебето (доктор Щерев, известен повече като бащата на Лейди Би),моят лекар-доктор Георгиев, му каза  следното - "Колега, какво бебе? В момента се борим за майката!" И реши да провери дали имам разкритие.От този момент нямам никакво съмнение, че Господ ми го прати. Имах 10 см. разкритие и можех да си родя нормално. раждането беше бързо, детето изплака вяло, правиха ми кюртаж, за да предотвратят евентуален кръвоизлив. Толкова бях уплашена, че изобщо не помислих за бебето. Кошмара за нея започна след час. Дойде д-р Георгиев, пак съвсем спокойно ми обясни, че колегите му са отлагали раждането до последно, защото като много рискова родилка, никой не е искал да се падна в смяната му. Каза, че детето е момиче, добре е, защото шанса им за оцеляване бил много по- голям от момчетата. Медицината и до днес не знае защо, но е факт. Детето е по-голямо за седмиците си, но все пак много незряло, но с добри шансове. Дъщеря ми се казва Ади и е на 7 годинки.

adiКакто писах, престоя  неонатологията на Пазарджишката болница беше 48 дни. Всяка сутрин имах право да звъня по телефона и да получавам информация. След което палех колата и отивах в отделението,около 11 часа ме пускаха за 5 минути и гледах през витрината малкото телце на дъщеря ми. Чета, че в много отделения тази практика липсва, при нас не е така. Информацията беше изчерпателна, в повечето случаи ми я даваше завеждащата отделение д-р Димитрова. По време на престоя на дъщеря ми имаше още 11 недоносени бебета, кувьозите бяха 7 нови дарени от италианска фондация и няколко доста старички. Детето ми беше поставено в един от новичките. Прекара 3 дни под палатка, но не е имала нужда от Речник изкуствено дишане. На третата седмица и прегледаха очите и с тях всичко беше наред. След изписването и три поседователни  трансфонтанелни ехографии, педиатъра при който я бах записала, каза, че детето няма мозъчни отклонения и да престанем с изледванията. Дъщеря ми се разболя за първи път на 11 месеца, Речник бронхиолит и престпй в болница.В епикризата пишеше, че е дете с нормални психични и физически показатели отговарящи на възраста и. Първите зъбки излязоха на 6 месеца, некоригирана възраст. Започна да седи стабилно на 8 месеца., а да се изправя на 11 месеца. По това време започна да повтаря съзнателно и думичката "ма ма". Проходи на година и три месеца. На 20 месеца започна да говори изречения и после нещата се изравниха с връстниците родени на термин. Пуснах я на детска градина на две години и 8 месеца, посещава я вече 4 години, смени 4 госпожи, никоя не е забелязала да е с нещо по различна от връстниците си. По чувствителна е, не обича да и говорят на висок глас, но е контактна и общителна. Упорита и самостоятелна е, храни се сама и се облича от момента, в който тръгна на градина, по същото време спрахме да ползваме и памперси.Трудно свикна с градината, но и оказа положително влияние. Спря да се страхува от непознати и да плаче когато посещава непознати места за първи път. Бързо помни стихчета, много внимава когато и преподават и според госпожите има всички данни да бъде добра ученичка. Грешката която допуснах при отглеждането й беше, че я захраних рано, бързах да навакса килограми, от това имаме здравословен проблем. Киселинен Речник рефлукс, който стои в основата на всичките ни кашлици и хреми, и 3-4 пневмонии. Три години търсихме причина за нощните давенки, с това само отложихме навременното лечение. Вина в случая нямам, лекарите ни толкова си могат. Обиколих две дузини, поставяха какви ли не диагнози, грешни лечения, обаче не се отказах, защото като родител усещах че грешат. Слушайте сърцата си, няма да ви подведат, що се отнася до децата ви. Много кураж, много оптимизъм, малко непукизъм трябва (когато някой случаен "приятел", знае че детето ти е недоносено, но въпреки това цъкне с Речник език,"ама много сте дребни!", "ама вие още ли не се смеете, ми време ви е!" Идвало ми е да ги помилвам с опакото на ръката ми. При всяко дете е индивидуално развитието. Нашите са специални, но не по-различни от всички други деца. Трябва им повече време, повече обич, повече търпение, и винаги има и доза съмнение "Ама нали това не се случва защото се родихме малки?". И този въпрос няма еднозначен отговор, аз поне не съм намерила верният. Трябва да приемаме децата си, такива каквито са, а не такива, каквито, ние искаме те да бъдат. Мисля, това е най-важно за да сме полезни на тях и на себе си.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории
Страница 2 от 2


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446