K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG пневмоторакс

Дъщеря ми се роди в 32 гестационна седмица и тежеше 1100 грама. Лекарите не ми казваха нищо категорично за състоянието й - един ден казваха, че е стабилна, друг път, че се влошава. Това безкрайно чакане беше ужасно. Винаги съм вярвала, че ще се оправи, но и знаех, че може да стане най-лошото... Така непрекъснато залитахме от състояние в състояние. Докато беше в болницата имаше доста усложнения. Получи Речник пневмоторакс и се наложи поставяне на дренаж. Всяка седмица ходех при лекарите за информация, но не ме пускаха да я видя. Причината за преждевременното раждане беше Речник прееклампсия - високо кръвно и Речник албумин в урината. Около два месеца беше на апаратно Речник дишане, горе долу толкова и в кувьоз. За тези два месеца не наддаде нито грам. След това изведнъж рязко започна да наддава и за около 20 дни наддаде 1300 гр.

Изписаха я 2400 гр., съвсем неочаквано за нас... дори не можехме да повярваме, но беше истина - нашето детенце се прибираше вкъщи! В болницата я хранеха със специално мляко за недоносени, със същото продължихме и вкъщи, докато стана 3 кг, а след това преминахме на адаптирано мляко за нормално родени бебета. Не успях да кърмя.

Препоръчаха ни прегледи за очите и невролог за главичката,  понеже имаше някакъв хематом, който  трябвало да се резорбира. Имаше леко изкривяване на очите, но го израстна. При невролога всичко беше наред. Имаше изоставане, но си беше горе долу в нормите за дете родено 3 месеца  по-късно. Много добре се развиваше, почти не се разболяваше като мъничка.

Дъщеря ми проходи на година и 6 месеца. Сега е  на година и 8 месеца. Казва мама, кака, баба и някакви бебешки неща, разбира като и говориш. Страхове и самнения винаги ще имам докато не се оформи като човек. Само една майка имала недоносено дете може да ме разбере. В момента наблюдаваме хипофизната Речник жлеза  и един хормон който беше висок - пролактин. За сега нещата са стабилни .

Родих в окръжна болница Пазрджик, след това преместиха бебето в Пловдив. Не пожелавам на никоя майка да й се случва това. Но ако все пак се случи - пожелавам много сила. Осъзнавам, че тази информация, която давам е нож с две остриета  - от една страна давам кураж на майките, че всичко завършва добре, но от друга  е възможно да ги стресирам и плаша. Нека знаят, че всяко дете е индивидуално и всеки случай е много различен. Зависи от много неща - в коя седмица се е родило детето, с какво тегло, има ли някакви усложнения и какви точно и т.н., и т.н. Някои недоносени бебчета се оправят много бързо, при някои няма никакви сериозни проблеми и скоро са си вкъщи. Пожелавам на всички майки скоро да гушкат своите бебчета у дома!

Автор: Василка Тупарова

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории