Оставя ли отражение върху живота ни на възрастни това, че сме се родили преждевременно?

Стресът, който преждевременно родените бебета изживяват в първите седмици от живота си, може да се отрази върху живота им като възрастни, причинявайки когнитивни проблеми, социални и емоционални трудности, нарушена адаптация в училище, на работното място, както и да бъде причина за по-висок риск от физически заболявания, каквито са сърдечните. Това заключение е изведено в рамките на едно от най-продължителните изследвания в САЩ върху развитието и качеството на живот на преждевременно родените деца.

Мари Съливан от Университета на Роуд Айлънд провежда това свое изследване вече 30 г., а през 2019 г. получава финансиране и за следващите пет години, което ще даде възможност за потвърждаване, отхвърляне и откриване на нови находки по темата. В него участват 215 човека, родени преждевременно (между 22-ра и 36-та седмица) преди 30 г., както и контролна група. Изследването проследява постиженията и трудностите, с които се срещат хората, родени преждевременно, от раждането си до момента, като в същото време ги сравнява с контролната група от родени в термин участници.

Съливан и екипът и откриват, че стресът от това да се родиш преждевременно дава своето устойчиво отражение върху тялото на човек, дори след като детето настигне връстниците си по отношение на развитието си. В последната част на изследването, когато участниците в него са на 23 г., Съливан открива дисрегулация в невроендокринната система, която, от своя страна, отговаря за начина, по който организма на човек реагира при стрес.

"Когато сме под стрес, в организма се генерира специфичен отговор. Пулсът ни се ускорява, зениците ни се разширяват, което ни помага да се активизираме и избягаме от причинителя на стрес." - казва Съливан. "Ако помислите за недоносеното новородено, то е родено по-рано, органите и системите му са недоразвити, като в същото време се намира в неонатологично отделение, което е светло, шумно, както и подложено на болезнени процедури, целящи запазването на живота му. То не е с родителите си, за разлика от бебето, родено в термин. Организмът на недоносеното бебе реагира на стрес многократно в денонощието, а когато порастне, отговорът на стрес, който дава тялото му, не е същият, като този при бебето родено в термин. С времето, имайки предвид всички тези активации на организма, в отговор на стресови преживявания, този стрес се натрупва трайно в органите и тъканите.".

Това натрупване, от своя страна, с времето е предпоставка за развитие на различни здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане, диабет, когнитивни и психични нарушения, в това число - депресия, тревожни разстройства и сърдечно-съдови проблеми. При участниците в изследването, родени по-рано, 23 години по-късно, са установени значителни разлики по отношение на отговора на организма им при стрес, както и по-ускорено стареене на тялото в сравнение с хронологичната му възраст.

Една от значимите находки в изследването е свързана с нивата на кортизол при доносените и недоносените участници. Нивата на кортизол при контролната група обичайно са ниски сутрин, увеличават се около 45 мин. след събуждането, след което постепенно спадат през деня. При участниците, родени по-рано, особено при тези, чието здраве е било силно влошено в ранните години, нивата на кортизол са високи през целия ден без да спадат. Липса и реакцията на организма при събуждане, при която, обичайно нивата на кортизол първо са ниски, а после се покачват - при преждевременно родените участници тези нива са високи през цялото време, което се свързва със стреса, преживян в първите седмици след раждането.

В допълнение, околната среда също е в състояние да влияе върху отговора на стрес, който дава човешкият организъм. На 23 г. Преобладаващата част от участниците показват добри умения за справяне с живота си - те са част от образователната система, други са се отдали на военна служба, а трети са работещи. Целта на изследването през следващите години е да се проследи до колко тези умения за справяне се запазват и надграждат и след устойчивото навлизане в зрелостта.

Крайната цел на изследването на Съливан и екипа й е да бъдат разработени начини за максимално редуциране на стреса за недоносените бебета в неонатологичните отделения. "Важно е да разберем, че стресът при възрастните би могъл да има своите корени в преживяванията ни като бебета и особено в случаите на преждевременна поява, което налага да преосмислим начина, по който полагаме грижа." - подчертава екипът.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446