Това е първична реакция: родителите искат да прегърнат в обятията си бебето веднага след раждането. При недоносените бебета обаче се налага семействата да изчакат известно време докато състоянието на техния малък герой позволи това. След месеци в очакване, удоволствието от това да държиш бебето си, нежно притиснато към гърдите си, е най-неописуемото усещане на света. Този момент на интимност обаче често е смутен от множеството системи, сонди и монитори, към които е "закачено" бебето. Независимо че всичко това е животоспасяващо за бебето, то създава и дистанция между родителите и него - както физическа, така и емоционална. Чифт революционни безжични сензори обаче могат да изпратят тази бариера между семейството и бебето в миналото. Изследване на мултидисциплинарен екип от педиатри, дерматолози, инженери и студенти от Northwestern University, пукбликувано в сп. Science, представя тези, единствени по рода си, сензори, предназначени за недоносените бебета в неонатологичните отделения, описвайки как въвеждането им би улеснило както контакта с бебето (чрез кенгуру-грижи и кърмене), така и провеждането на рутинни медицински процедури. Бебетата в неонатологичните отделения са приковани към монитори, следящи жизнени показатели като телесна температура, сърдечен ритъм, сатурация и т.н. Ако тези нови сензори се превърнат в част от стандартите за грижа "всички кабели ще изчезнат", казва…

В световен мащаб съществуват, организирани по различен начин, програми, адресиращи потребностите на преждевременно родените деца и техните семейства в периода на ранното детство. В България все още липсват подобни стандартизирани и приети на национално ниво практики, които да обезпечават оптималното развитие и подкрепа за недоносените деца до 7-годишна възраст. През последните дни към нас постъпиха множество родителски запитвания, свързани с това какво всъщност представлява комплексното проследяване? В отговор решихме да внесем нужната яснота, макар да съзнаваме, че към момента подобна система липсва у нас. Споделената по-долу информация е част от внесения от Фондация "Нашите недоносени деца" в Министерство на здравеопазването Проект на Национална програма за проследяване на преждевременно родени деца до 7-годишна възраст и отразява препоръките за Европейски стандарти за грижа за здравето на новороденото на Европейската фондация за грижа за новородените (EFCNI). Разбира се, не всички ​преждевременно родени ​деца се нуждаят от еднаква степен и еднаква честота на проследяване. Затова е уместно индивидуалният план за проследяване да се основава ​на степента на рисковите фактори, нужди и затруднения на детето и семейството. Различните деца се нуждаят от проследяване през различни интервали от време. Децата, родени много по-рано от очакваното или онези, при които вече са установени проблеми в невропсихичното развитие…

Родителите на преждевременно родени деца в България, както и професионалните общности, ангажирани с проследяването на развитието им и оказването на подкрепа на техните семейства, са добре запознати с факта, че у нас липсва национално утвърдена програма за проследяване на развитието на недоносените деца през първите 7 години от живота им. По дефиниция, за недоносено, се счита всяко бебе, родено преди 37 г.с., а в зависимост от това колко именно подранила е появата му, се наблюдават и определени потенциални здравословни и развитийни рискове, които е важно да бъдат адресирани достатъчно рано, за да окажат възможно по-малък или никакъв ефект върху качеството на живот на детето и пълноценното му развитие в дългосрочен план. В тази връзка през изминалите месеци значима част от енергията на Фондация "Нашите недоносени деца" беше съсредоточена в процеса по изготвяне, консултиране и съгласуване на Проекта за Национална програма за проследяване на преждевременно родени деца до 7-годишна възраст с експерти и организации от страната. Стъпвайки на препоръките за Европейски стандарти за грижа за здравето на новороденото на Европейската фондация за грижа за новородените (EFCNI), на 23 април Фондация "Нашите недоносени деца" организира Кръгла маса, на която бяха обсъдени единни препоръки по отношение на проследяването на недоносени деца до 7-годишна…

Медицинска апаратура за подпомагане лечението на недоносени деца на стойност над 53 000 лева ще бъдат предоставена на 6 болници в страната с помощта на средства, дарени от банки в България в рамките на организирана от Асоциация на банките в България /АББ/ и Фондация "Нашите недоносени деца" дарителска кампания с участие на членовете й, посветена на Деня на детето. Медицинската апаратура ще подпомогне работата на здравните заведения и ще отговори на нуждите на най-малките им пациенти. Предвижда се да бъдат закупени транспортен кувьоз, термолегло, инкубатор, камера с ламинарен поток, два перфузора и пулсоксиметър, съответно за „МБАЛ – Добрич" АД, МБАЛ „Проф. д-р С.Т. Киркович" АД в Стара Загора, МБАЛ „Пловдив" АД, МБАЛ „Силистра" АД, II САГБАЛ Шейново в София и МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД във Велико Търново. Благотворителната инициатива е организирана от Асоциацията на банките в България, съвместно с фондация "Нашите недоносени деца", която е получател на предоставените от банките парични средства. Фондацията ще осъществи закупуването и даряването на медицинската апаратура в неонатологичните отделения в страната, в зависимост от техните конкретни нужди. „Фондация "Нашите недоносени деца" е създадена през 2012 г. от три майки на недоносени деца в подкрепа на преждевременно родените деца и техните семейства. Част от мисията…

Фондацията апелира за създаване на Национална програма за проследяване на преждевременно родени деца до 7-годишна възраст Всяка година в България се раждат повече от 6000 недоносени деца. За тяхното пълноценно развитие и възстановяване е необходима не само висококачествена неонатологична грижа в периода на болничния им престой, но и добре функционираща система за комплексно проследяване на развитието им от медицински и развитийни специалисти след изписването. Проучване на фондация "Нашите недоносени деца" от февруари 2019 г. проведено сред 812 родители от цялата страна, показва че 46,4% от родителите не са получили информация и график за необходимите прегледи на детето след изписване в периода на първата му година, а цели 84,7% не са получили информация относно нуждата от проследяване през втората година на детето. В рамките на проучването бяха регистрирани и други силно тревожни данни - 58% от родителите заявяват, че децата им никога не са преминавали комплексна оценка на развитието от екип от специалисти.Тази находка в изследването е основание да се формулира изводът, че потребностите на недоносените деца през значителен период от ранното детство остават неадресирани, което повишава риска от развитие на вторични увреждания или трудности в развитието. Именно липсата на национално утвърдена програма, която да гарантира провеждането на навременни консултации и…