ДО ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ МАЙКИ, ЗАГУБИЛИ ДЕТЕ

Като майки, ние никога няма да забравим всички ценни моменти от живота на нашите деца. Моментът, когато за пръв път ги държим в ръцете си. Гушкаме ги, поемаме аромата на тези малки чудеса, завити в одеалца, докато възприемаме със страхопочитание преживяното току-що. Изпълнени с безусловна любов към нашите деца, сърцата ни завинаги се променят. Мигновено бихме пожертвали собствения си живот за тях. Съзнанието ни е белязано със спомени, които напълно ни трансформират отвътре навън. Да бъдеш майка. Най-трудната професия на земята, но и най-възнаграждаващата. Професия, за която сме си фантазирали от деца, като никога не сме си и представяли възможността едно малко същество да промени напълно живота ни. Обзети от истинска радост, нито за миг не обмисляме вариант за живот без деца. Чертаем всички етапи и рождени дни, плануваме успешно и блажено бъдеще, всичко до последния детайл. Тогава изведнъж, без предупреждение, идва денят, в който настъпват обстоятелства извън нашия контрол и времето на детето ни изтича. Принудени сме да си вземем сбогом. Какво? Никой не ти е казал, че има такава възможност, когато детето ти се роди. Това би ли променило нашата гледна точка във връзка с желанието ни да бъдем майки? Дали болката ще бъде толкова силна, че да…

Отворено писмо до МЗ относно ограничения родителски достъп до неонатологичните звена в страната в условия на COVID-19

О Т В О Р Е Н О  П И С М О ДоГ-н Кирил АнаниевМинистър на здравеопазванетоНа Република България Относно: родителски достъп до неонатологичните звена в страната в условия на COVID-19 УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР АНАНИЕВ, Фондация "Нашите недоносени деца" работи за развитието и подобряването на грижите за преждевременно родени деца и техните семейства от 2012 г. Като организация, партнираща си активно с неонатологичните звена в страната и подкрепяща семейства на преждевременно родени деца от момента на тяхното раждане, ние получаваме актуална информация относно потребностите и трудностите, пред които са изправени и двете страни. Изключително обезпокоени сме от продължаващото ограничение на достъпа на родителите до неонатологичните звена, в които се лекуват недоносени и новородени с влошено здравословно състояние. По информация на самите родители, има случаи, в които те не са виждали децата си от месец март 2020 г. Забраната на свижданията в болниците, въведена със заповед на Министерство на здравеопазването с началото на извънредното положение, бе в синхрон с мерките и ограниченията, предприети и от други, засегнати от COVID-19, страни. Към отминалия момент, все още не бе налична достатъчно научно потвърдена информация относно предаването на вируса при новородени, както и хода на неговото протичане. Това наложи институционалното въвеждане на редица превантивни…

5 психични преживявания, които родителите изпитват, докато бебето им е в неонатологично отделение

COVID-19 повиши осведомеността сред широката общественост за това колко травматично е да бъдеш интубиран пациент в интензивно отделение или да имаш близък човек в това тежко положение. Но какво, ако този любим човек, който е интубиран, е вашето новородено бебе - най-малкият и крехък пациент, който можете да си представите? Сега, когато всички разбират колко е трудна интензивната грижа за пациента и колко е травмиращо за семейството му, се надяваме да има и по-голяма осведоменост за това какво означава интензивното лечение на новороденото бебе и какво може да се направи в посока подкрепа на психичното здраве на неговите родители и семейството. През 2020 г. британската организация Leo Neonatal, управлявана от Лоти Кинг, майка на близнаци родени с екстремно ниско тегло, планира да проведе втората по рода си седмица на неонтологична осведоменост за психичното здраве. Неонатологичните звена се обединяват, за да направят отделенията по-малко травматично място за родителите и се обръща към психичното им здраве. Все повече се признава, че има специфични психологически проблеми, които са общи за родителите на недоносени бебета. В книгата си „Първа глътка въздух", публикувана миналата година от Пан Макмилан, тя изследва тази тема и разказва собствената си история за следродилната депресия и тревожност през петте месеца,…

Годишен доклад за дейността на Фондация “Нашите недоносени деца” за 2019 г.

Вече сме в средата на 2020 г., но днес ще погледнем към изминалата 2019 г., за да направим равносметка за всичко, което ни се случи и което заедно успяхме да постигнем. Ще погледнем към малките и големи успехи, към поставените цели, към новите и вече изградени приятелства и партньорства. За нас 2019 г. беше една наистина динамична година, изпълнена с много ентусиазъм, предизвикателства и неуморен труд. В отчетът, който изготвихме за дейностите ни през изминалата година, вярваме, че ще намерите и себе си и ще си припомните онези споделени моменти, в които заедно вървим към общата ни цел - всяко бебе, независимо колко грама е родено, да получи качествена и съвременна медицинска грижа, а тази грижа да е фокусирана върху нуждите на семейството и тяхното право да бъдат до детето си. A отвъд болничния период, всяко дете със специални потребности да получи подкрепа спрямо своите индивидуални нужди, която да гарантира неговото оптимално детско развитие. Не ни бе никак леко да съберем и обобщим всички реализирани проекти, инициативи, събития и кампании в следващите страници. Но знаете ли, най-голямото предизвикателство бе да изразим възхищението и благодарността си към всички вас, които ни подкрепихте. Защото е трудно да ги облечем в думи. Трудно…

5 неща, които научих за себе си, когато родих преждевременно

Бях на почивка, когато в 23 г.с. без всякакви признаци, започнах да раждам. Закараха ме в странна болница, на часове разстояние от дома. Захванах се здраво с ръце и крака за болничното легло, надявайки се това да спре раждането. Не исках да виждам все още бебето си, защото не исках да го гледам как умира. Когато докторът ми каза да напъвам, крещях от дъното на душата си „Не! Няма да го родя днес!"  Но, родих. В родилната зала беше тихо. След дълги, мъчителни минути на Речник реанимация, чухме тъничко измяукане – признак на живот. Гледахме мъничкото ни дете – Джаксън, който нямаше и 500 гр., борейки се да диша. Гледахме го как се бори със сепсиса и как издържа поне шест кръвопреливания. Имаше сериозни проблеми с очите, сърцето и белите дробове. Според лекарите имаше 4% шанс да оздравее. По време на 93-дневния ни престой в интензивното неонатологично отделение, открих много неща за себе си – най-вече, че притежавах сили и надежда. Ако можех да върна времето до деня, в който Джакс се роди, бих си казала следното: 1. Можеш да се адаптираш много по-лесно, отколкото предполагаш. Може би обичаш да правиш планове и да зачеркваш задачите от листа. Но, преждевременното раждане…
Страница 1 от 58


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446