Кърменето на недоносено бебе е абсолютно постижимо

Вече ви разказах всичко за раждането и престоя в болницата на Софи.

Но знам, че много майки се сблъскват със следният въпрос: „Възможно ли е да кърмя недоносеното си бебе?”

За съжаление в повечето български болници отговорът на този въпрос е: „Не, не е възможно. Веднага вземете медикаменти за спиране на лактацията.”

Това обаче съвсем не е така. И в тази категория „Лични истории за кърменето” ще ви покажа колко много майки са успели да кърмят своите недоносени бебета. А сега ще ви разкажа и нашата история.

След като ми направиха секциото и нямах никаква представа ще имам ли бебе или не, кърменето беше последното нещо, за което мислех. Бях в тежко състояние и няколко дни се опитваха да ме стабилизират. През това време аз се молех да не ми слезе кърмата точно сега, защото не можех да се надигна, а какво остава да се справя И с това ново и непознато за мен събитие. Слава Богу стана точно така. Кърмата ми слезе на шестия ден. До тогава аз малко се бях поосъзнала, бях впрегнала съпругът ми да разузнае какво се прави в такива ситуации, да ми донесе книги, да ми донесе помпа за кърма. Тогава дойдоха и лекарите, чиято първа реакция беше – хапчета за спиране на кърмата. Ама как хапчета?! Та това означаваше да призная, че детето ми няма да оцелее. Отказах категорично.

Вече бях получила кърмата и започнах да се изцеждам. В отделението получих подкрепа единствено от една сестра, която ми показа какво да правя, каза ми да се изцеждам на 3 часа, дори и през нощта и не спираше да ми вдъхва кураж през цялото време.

След като се прибрах вкъщи, продължих с изцеждането. Замених помпата от родилното (тип спринцовка – няма по-ужасно нещо), с механична помпа. В началото изцеждах по няколко капки, след това станаха 10-15-20-30 мл. Стигнах до 60 мл и това беше най-много, което успявах да изцедя. Въпреки усилията ми, въпреки това, че се тъпчех с всякакви чайове, ядки, жито и изобщо всичко, което се знае, че увеличава кърмата. Изцеждах се по 8-10 пъти в денонощие, през нощта 1-2 пъти, но уви – това беше всичко.

В отделението не искаха да приемат кърмата ми, хранеха я с адаптирано мляко за недоносени. Всичко отиваше в мивката, защото нямах и добра камера, за да замръзявам. Но не се отказах.

През цялото време получавах съвети от консултантките по кърмене Айла и Елсе.

С думи не мога да опиша надеждата, която ми вдъхваха двете и цялата безценна информация, която ми предоставяха. Ако не бяха те, едва ли щях да продължа да поддържам лактацията си, защото количествата и без това бяха мизерни.

Най-накрая изписаха Софи. Разбира се, че първото нещо, което опитах бе да я кърмя. Разбира се, че не се получи. Опита ми претърпя пълен провал. Тя започна да плаче силно, да се извива назад, все едно се опитвам да й пробутам някаква отрова. Тя плаче и аз заедно с нея.

Така започнах да й давам изцедена кърма и да дохранвам с адаптирано мляко за недоносени. Същевременно не спирах да опитвам на всяко хранене, но всеки опит приключваше със сълзи. Минах през хранене с лъжичка или спринцовка, исках да опитам от специалните сонди, които се закрепят на гърдата, но не открих. Купих специални беберони, наподобяващи максимално зърното. Силиконови зърна. Спазвах купища правила за хранене с шише... Често взимах Софи върху гърдите си, както ме съветваха консултантките – кожа до кожа. И нищо.

Накрая се отказах. Примирих се, че ще я храня с изцедена кърма. Преминах и през чувството на самообвинение, самосъжаление и дори се депресирах, че съм лоша майка, която не успява да даде на детето си това, което е най-добро за него. Но благодарение на близките си хора, както и на консултанткитте, форума и т.н., най-накрая приех, че не съм се провалила като майка, направила съм каквото мога и просто трябва да приема нещата такива, каквито са.

Мина известно време, в което аз изобщо не предлагах на Софи да суче. И така до един слънчев ден, в който тя беше в едно много мило и весело настроение. Реших просто ей така, да опитам. Шишето стоеше до мен, нямаше да има драми този път, нямаше да настоявам. Само проба и толкова. И чудо! Тя засука. Веднага. Все едно го е правила винаги. При това го правеше с удоволствие. Аз бях на седмото небе от щастие.

Така се започнаха мъките с разранени зърна. Но изобщо не ме интересуваше, бях щастлива. Малко по малко и двете се научихме какво трябва да правим, разраняванията ми минаха и кърменето се превърна в едно неповторимо изживяване. А кърмата ми започна да се увеличава. Имахме дни, в които имахме само едно или две хранения с адаптирано мляко, което на фона на количествата, които изцеждах преди това, си беше истински успех. Убедих се, че по-добра помпа от бебето не съществува.

Софи се будеше често нощем, но с кърменето заспиваше толкова лесно. Почти завидях на майките, които кърмеха от самото начало – та те имаха универсално средство за успокояване на бебето, което работи във всички ситуации. Както не искаше да суче, Софи чак се пристрасти към мен. Искаше да суче постоянно и по всяко време. Аз разбира се не отказвах. И двете бяхме доволни и щастливи.

След това ни приеха в болница, тя беше с Речник пневмония. Спря да се храни, не искаше да погледне шишето, беше много зле. Но слава Богу не отказваше да суче. Именно това ни спаси от тотална дехидратация и недохранване, тя стоеше залепена за мен. Очевидно сученето й носеше успокоение и аз бях безкрайно щастлива, че успях да предложа това успокоение на детето си.

И така се кърмихме до единадесетият месец на Софи, когато тя съвсем сама се отби сама, за мое огромно съжаление. Аз исках да кърмя по-дълго, но след като тя вече не желаеше, сметнах че това си е естествения ход на нещата. Сбогувахме се с кърменето, с малко носталгия, но преди всичко удовлетворение, че въпреки всичко успяхме.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446