От перфектна бременност до преждевременно раждане

Когато разбрах, че съм бременна, колкото и дълго време да мечтаех за този миг, отново се оказах неподготвена. В комбинация с болестта на нашето време – интернет и прекомерното количество информация, аз не спирах да попивам всичко за бременността, раждането, майчинството, кърменето и т.н. Бях прочела тонове литература, исках да се чувствам подготвена, когато малкото човече се появи на бял свят. Заливаше ме всякаква информация и аз непрестанно мислех дали всичко ще е наред с бременността, дали бебето ще бъде здраво, какви изследвания трябва да направя и пр., и пр. Исках всичко да бъде изрядно. Биохимични скрининги, фетални морфологии, токсоплазмози и какво ли не.

Прочетох всичко, което може да се прочете, но нито веднъж не отделих време на преждевременното раждане и недоносените бебета. Това очаквах най-малко да ми се случи, защото имах сравнително лека бременост, без сериозни проблеми, контракции и т.н. Но винаги се случва точно това, което най-малко очакваме.

Бременността си напредваше и ставаше все по-трудно и по-тежко. Вече не можех да спя нормално, тежеше ми бебето, задушавах се, спях с 3 възглавници под себе си, почти в седнало положение и отново имах усещането, че някой ми е стъпал на врата. Приеха ме в болница с високо кръвно и Речник албумин. Кръвното ми беше 130 на 90, според мен не беше нещо особено, но не и според гинеколожката ми. Състоянието ми рязко започна да се влошава и въпреки всички системи и лекарства, с които бях натъпкана, кръвното ми се вдигаше още повече. След две седмици неуспещни опити да нормализират състоянието ми, една сутрин (25. 06. 2010 г.) съвсем неочаквано за мен дежурната лекарка каза че ме вкарват в операционната. Не мога да опиша ужаса, който преживях тогава... знаех, че има риск да се стигне до тук, но не го бяхме коментирали като сериозна възможност. Тогава бях в 32 г.с. Докато се усетя се започнаха приготовленията за секцио, катетри, ехографи и т.н., вече бях на операционната и лекарите си говореха, че не е трябвало да се стига до тук... От този момент вече ми се губят моменти. Събудих се от зверски болки, някой крещеше името ми, имах чувството, че ме режат в момента, едва успявах да отворя очи, питайки как е бебето...

1440 гр. е, хипотрофна...

 

 

това ме накара да се събудя моментално. 1440 гр.?! Как е възможно изобщо? Как се оказахме в тази ситуация? Жива ли е? Какво означава хипотрофна? Диша ли? Изплака ли? Ще живее ли? Има ли й нещо? Какво да очаквам? Искам да я видя, моля ви, искам да я видя...

Проследете историята тук

 

Снимка: интернет



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446